— Давай.
Той отвори седмица. Имах общо деветнайсет, което трудно щеше да го бие.
Чарли имаше поп и петица пред него на масата. Трябваше да отвори още една карта, иначе го биех със сигурност. Обърна карта от тестето. Шестица купи.
— Двайсет и едно. Блекджак — каза той и размеси картите отново. Не знаех дали това бе някакъв вид тест, или просто му бе скучно, но Чарли като че ли нямаше желание да се отърве от мен скоро.
— Наистина трябва да премина реката, съ… — Спрях се, преди да го нарека „сър“. Той повдигна въпросително вежда. — Искам да кажа… Чарли. Виждаш ли, има едно момиче…
Чарли кимна и ме прекъсна.
— Винаги има момиче.
„Ролинг Стоунс“ започнаха да пеят „На 2000 светлинни години от дома“. Странно.
— Трябва да се върна при нея…
— И аз имах приятелка веднъж. Пенелопи се казваше. Пени — облегна се рокерът назад в стола си, поглаждайки дългата си брада. — Накрая й писна да виси тук, така че си тръгна.
— Защо не тръгна с нея? — В мига, в който попитах, си дадох сметка, че може би е прекалено лично. Но той ми отговори.
— Не мога — каза го небрежно, докато ни раздаваше картите. — Аз съм Повелителят на реката. Това си е част от задълженията ми. Не мога да напусна дома си.
— Можеш да напуснеш работата…
— Това не е работа, хлапе. А присъда — разсмя се той, но в гласа му се чу горчивина и ми дожаля за него. Заради думите му, заради сгъваемата маса за игра и мързеливото куче с ранена опашка. Тогава „На 2000 светлинни години от дома“ заглъхна и бе заменена с „Ограби душата ми“.
Не знаех кой може да е толкова могъщ, че да го осъди на подобно нещо — да седи покрай това, което в по-голямата си част приличаше на доста незабележителна река. Беше бавна и спокойна. Ако той не висеше тук, вероятно щях да успея да я преплувам.
— Съжалявам.
Какво друго можех да кажа?
— Всичко е наред. Примирих се преди много години — потупа Чарли по картите ми. Асо и седмица. — Искаш ли още една?
Вече имах осемнайсет. Чарли също имаше асо.
— Дай ми.
Гледах го, докато въртеше картата между пръстите си. Тройка пика.
Свали очилата си и леденосините му очи се втренчиха в мен. Зениците му бяха толкова светли, че едва се виждаха.
— Ще го кажеш ли?
— Блекджак.
Чарли бутна назад стола си и кимна към брега на реката. Там имаше т.нар. „ферибот на бедните“ — груб сал, направен от завързани една за друга с дебело въже дъски. Приличаше на онези, които се срещат в блатото на Уейдърс Крийк.
Дракон се протегна и се затътри след него.
— Да вървим, преди да съм си променил решението.
Последвах го до нестабилната платформа и стъпих на сала. Чарли ми протегна ръка.
— Време е да платиш на Лодкаря — посочи той към кафявата вода. — Хайде, дай ми билета си.
Хвърлих камъка и той потъна, без да разплиска нито пръска. В мига, в който докосна повърхността и пое пътя си надолу, водата се промени. Мирис на гнило се надигна от повърхността — на мочурище, на развалено месо и на още нещо…
Погледнах надолу към сенчестите дълбини. Водата бе достатъчно чиста, за да видя до дъното, само че не можех. Защото навсякъде имаше тела, само на сантиметри от повърхността. И това не бяха измислените форми от митове и филми, а истински тела, подпухнали и подгизнали, застинали като смъртта. Някои бяха с лице надолу, други с лице нагоре — но всичките лица, които можех да видя, имаха едни и същи сини устни и ужасяваща бяла кожа. Косите им се вееха около тях във водата, докато те се блъскаха едно в друго.
— Всеки плаща на Лодкаря, рано или късно — сви рамене Чарли. — Това не можеш да го промениш.
Буца гняв заседна на гърлото ми и отне цялата енергия, която влагах в опита си да не повърна. Явно отвращението се бе изписало на лицето ми, защото Чарли ме потупа със съчувствие.
— Знам, хлапе. Миризмата е трудна за понасяне. Защо мислиш, че не пресичам толкоз често реката?
— Защо се промени? Реката… — Не можех да откъсна очи от подгизналите тела. — Преди не беше такава.
— Ето тук бъркаш. Просто не го виждаше. Има много неща, които избираме да не виждаме. Това не означава, че не са тук, колкото и да ни се иска.
— Писна ми да виждам всичко. Беше по-лесно, когато не знаех нищо. Тогава май едва осъзнавах дори, че съм жив.
Чарли кимна.
— Да. И аз така съм чувал.