— Мисля, че и двамата сме наясно — всичко може да се преодолее. Има си начини. Ако искаш да минеш през Портите, донеси ми „Книгата на луните“.
— Дори да успея да я взема, защо ще ти давам най-могъщата книга в чародейския свят? — вече почти крещях. — Откъде мога да знам, че няма да я използваш, за да направиш нещо ужасно?
Неестествено големите му очи се разшириха още повече.
— Какво може да е по-ужасно от вида, в който стоя пред теб сега? Има ли нещо по-лошо от това да гледаш как всеки ден, всеки миг тялото ти те предава? Мислиш ли, че мога да рискувам размяната, която книгата би поискала, ако реша да я използвам?
Той беше прав. Не можеш да получиш нещо от „Книгата на луните“, без да й дадеш нещо в замяна. Всички бяхме научили този урок по трудния начин. Другият Итън Уейт. Женевиев. Макон и Ама, Лена и аз. Книгата прави избора.
— Можеш да промениш намерението си. Хората се отчайват…
Не можех да повярвам, че говорех на отчаяно получовешко създание за отчаянието.
Ксавие се обърна към мен, тялото му вече бе наполовина прикрито в сенките.
— Защото знам на какво е способна, какво може да причини в ръцете на хора като Ангелус. Не бих произнесъл на глас и една дума от тази книга. Ще направя всичко възможно тя никога да не напусне тази стая, така че и никой друг да не може да го направи.
Говореше истината.
Ксавие бе ужасен от магията, било тя Светлина или Мрак. Тя го бе унищожила по най-ужасния начин. Той не искаше да прави заклинания, нито да използва свръхестествени сили. Искаше да защити себе си и другите от този вид сила. Ако имаше място, където „Книгата на луните“ щеше да бъде добре укрита, по-укрита, отколкото в. „Lunae libri“ или някоя друга чародейска библиотека, то бе тук. В пещерата на Ксавие щеше да е на по-сигурно място в сравнение с подземията на „Рейвънуд“ или заровена в гроба на Женевиев. Тук никой нямаше да я открие.
Тогава реших, че ще му я дам. Имаше само един проблем. Първо трябваше да намеря начин да я взема от Ейбрахам Рейвънуд.
Погледнах към Ксавие.
— Колко предмета с магическа сила имаш в колекцията си, Ксавие?
— Няма значение. Казах ти, никога няма да бъдат използвани.
Усмихнах се.
— Ами ако ти кажа, че ще получиш „Книгата на луните“, но все пак ще ми трябва помощта ти? Твоята и на някои от съкровищата ти?
Той ме погледна със странно изражение, а устните му се извиха от едната страна на другата.
Надявах се, наистина се надявах това да беше усмивка.
Осемнайсета глава
Сенки
— Няма значение как ще стигна там, важното е да стигна — обясних вече за пети пореден път.
— До тази Земя на звезди и ивици? — попита Ксавие.
— Ъъъ, да може и така да се нарече. Офисът. На главната улица.
Той кимна.
— А, главната земя. И трябва да се мине покрай охлаждащите сили?
— Охлаждащите сили? Климатиците? Да, май трябва… — въздъхнах аз.
Опитвах се да обясня плана си на Ксавие. Не бях сигурен кога за последно е бил в света на смъртните, но очевидно е било много преди климатиците и вестниците. Беше донякъде забавно, като се имаше предвид колко много харесваше кутиите за обяд, грамофонните плочи и бонбоните.
Взех още една древна книга, отворих я и от нея се посипаха облаци прах и възможности — или пък несигурност. Бях разочарован. Седях на пода сред чародейски ръкописи в средата на странната пещера на това странно създание и имах чувството, че отново работя в библиотеката на Гатлин през първия ден от лятната ваканция.
Опитах се да помисля. Трябваше да има нещо, което можехме да направим.
— Ами Пътуването? Може ли Водачите да използват заклинания, които да им помагат да пътуват в пространството, както правят инкубусите?
Ксавие поклати глава.
— Не мисля.
Облегнах се на купчината книга зад мен. Бях на път да се откажа. Ако Линк беше тук, щеше пак да ми изнесе лекцията, че съм герой с безполезни свръхсили — като Аквамен на чародейския свят.
— И то мъртъв Аквамен — уточних сам на себе си.
— Извинявай?
— Нищо — промърморих аз.
— Мъртвец? — попита пак Ксавие.
— Не е нужно да посипваш сол в раната ми, моля те.
— Не, това е. Не са ти нужни заклинания за смъртни. Ти не си смъртен вече, трябва ти заклинание за Блудник. — Започна да разгръща бързо страниците. — Заклинание Umbra, т.е. Сянка. С което се препращат сенки от единия свят в другия. Защото ти си това, сянка. Трябва да свърши работа.