Макон се втренчи в огъня. Наблюдавах как пламъците се издигат все по-високо в наситени лилави, червени и оранжеви цветове. Не можех да кажа дали чичо ми наистина ми вярваше или не. Не бях сигурна дали дори за минута беше обмислял някакъв вариант за връщането на Итън. Обаче не ме интересуваше какво си мисли той, стига да имаше желание да ми помогне.
Той ме погледна, сякаш знаеше какво си мисля.
— Хънтинг може и да е глупав, но е могъщ инкубус. Но дори и сам, Ейбрахам представлява огромна заплаха. Ако има вероятност да се поддадем на страха си от него, най-добре е да приемем още отсега поражението си.
Линк изсумтя от пода зад него. Макон го погледна през рамо.
— Предупреждавам, в случай че сте притеснени и уплашени.
— Кой е казал нещо такова? — възмути се Линк. — Просто искам да имам възможно най-добри шансове, ако ще се хвърлям в гнездо на змии.
— Аз съм — надигна се Джон от мястото си, казвайки го така, сякаш току-що бе открил отговора на всичките ни въпроси.
— Какво? — отдръпна се Лив от него.
— Аз съм единственото нещо, което Ейбрахам иска. И единственото, което не може да има.
— Не ставай глупав — изръмжа Линк. — Звучиш като негово гадже.
— Не съм глупав. Прав съм. Мислех, че аз съм Единият, който е двама, и че аз трябва да… да направя това, което направи Итън. Но не беше така. Сега обаче е.
— Млъкни — сопна му се Линк.
Лицето на Макон се смръщи в гримаса, зелените му очи потъмняха. Познавах това изражение много добре.
Лив кимна.
— Съгласна съм. Направи това, което ти казва гениалният ти събрат инкубус. Млъкни.
Джон я прегърна нежно и се вгледа в Лив, сякаш бе говорил само на нея. Но аз бях чула всяка негова дума, защото това, което казваше, ми се струваше все по-смислено.
— Този път не мога. Няма да си стоя тук и да оставя Итън да се забавлява сам. Веднъж и аз ще участвам в купона и ще се изправя срещу това, което идва за мен. Или този.
— И кой е той? — попита Лив, без да го поглежда.
— Ейбрахам. Ако му кажете, че сте готови на размяна, той ще дойде за мен. Ще ви даде „Книгата на луните“, ако получи мен. — Джон погледна към Макон, който кимна.
Линк изглеждаше скептичен.
— Откъде знаеш?
Джон се усмихна криво.
— Ще дойде. Повярвай ми.
Макон въздъхна и най-накрая се извърна от камината и се обърна към нас.
— Джон, оценявам предложението ти и куража ти. Ти си прекрасен млад мъж, макар да си имаш своите демони. Всички си ги имаме. Но трябва да помислиш малко по-дълго дали наистина си готов за тази размяна. Тя е възможно най-крайната мярка, нищо повече.
— Готов съм — надигна се Джон, сякаш бе решен на момента да се запише в армията.
— Джон! — Лив бе бясна.
Макон му махна с ръка да си седне на мястото.
— Помисли пак. Ако Ейбрахам те вземе, няма голяма вероятност да те върнем отново, не и в скоро време. А колкото и да искам Итън да се прибере… — Чичо Макон ме погледна изпитателно, преди да продължи. — … не съм сигурен, че размяната на един живот с друг си струва риска, който Ейбрахам представлява за всички нас.
Лив застана пред Джон, сякаш искаше да го защити от всички в стаята и от всичко в света.
— Не му е нужно време, за да мисли. Това е ужасна идея. Абсолютно лоша идея. Най-лошата от всички в историята на идеите.
Тя беше бледа и трепереше, но когато видя, че я гледам, млъкна.
Знаеше какво си мислех в момента.
Не ставаше дума за това Джон да скочи от водната кула на Съмървил. И не беше най-ужасният план. Затворих очи.
„пада, но не лети
една изгубена кална обувка
като изгубените светове
между мен и теб“
— Ще го направя — каза Джон. — И на мен не ми харесва, но така трябва да стане.
Всичко ми звучеше прекалено познато. Отворих очи и видях Лив, застинала на място като мъртвец. Когато сълзите започнаха да се стичат по лицето й, усетих, че ще повърна.
— Не — чух се да казвам, макар да не осъзнавах, че го правех. — Чичо е прав. Няма да ти причиня това, Джон, на никого от вас. — Видях как цветът се връща на бузите на Лив и тя се отпусна в стола до Джон. — Това е най-най-крайната ни мярка, последният ни шанс. Първо ще опитаме друго.
— Дано да имаш идея какво да бъде това друго, Лена, защото мисля, че сме стигнали точно до земята на последните шансове — каза със сериозен глас Джон.