Леля Мърси изсумтя.
— И к’во от туй? Не щеш съседите да ни обсъждат, нали? Ний сме уважавани хора, ходим на църква. Не миришем кат’ грешници и ней нужно и кофите ни за боклук да миришат.
— Само дет’ те са пълни с боклук! — развика се леля Грейс.
Отново потропах. Линк се наведе и удари веднъж — вратата на практика се отвори рязко със силен звук.
— Упс, съжалявам за това — сви неловко рамене той.
Ама се появи на вратата — изглеждаше щастлива от възможността да се откъсне от този ад.
— Дами, имате посетители — провикна се тя и отвори широко вратата.
Сестрите погледнаха към нас. Увити във вълнените си шалове, те изглеждаха много любезни и мили, сякаш изобщо не си крещяха смъртни обиди миг преди това.
Седнах на ръба на един твърд дървен стол, като не се чувствах много удобно. Линк застана прав до мен с още по-неловък вид.
— Явно, да. Добър ден, Уесли. А кой е с теб, скъпи? — присви очи леля Мърси, а леля Грейс я сръга в ребрата.
— Туй е приятелката на Итън. Хуба’ото момиче от „Рейвънуд“, дет’ ’се е със забит нос в книгите, кат’ Лила Джейн.
— Точно така. Познавате ме, лельо Мърси. Аз съм приятелката на Итън. — Всеки път, като се видехме, повтарях едно и също.
Леля Мърси се прокашля важно.
— Е, к’во ви води насам? След кат’ Итън почина и премина в някой от другите светове?
Ама застина на вратата.
— Какво каза?
Телма не вдигна глава от плетката си.
— Чу ма, мис Ама — отвърна леля Мърси.
— К-к-какво? — попитах със заекване и аз.
— За какво говорите? — едва успя да промълви и Линк.
— Мислите, че не разбираме к’во са върши тук? Не сме родени вчера и сме много по-умни, отколкот’ си мислите. Поназнайваме доста нещица за чародейците. И за времето, и за ’сичките ви моди, и за колите… — Леля Грейс размаха кърпичката си, но гласът й заглъхна постепенно.
— И за реколтите от праскови — гордо каза леля Мърси.
— Буреносният облак си е буреносен облак. А тоз облак си пробиваше път по небето от доста време. Май през целия ни живот — кимна към сестра си леля Грейс.
— Струва ми се, че всеки разумен човек ще се пази далече от буря като тази — изсумтя Ама и подпъхна внимателно краищата на одеялото около краката на леля Грейс.
— Не знаехме, че знаете — казах аз.
— Уф, боже, имай милост, и ти си кат’ Прудънс Джейн. И тя мислеше, че си нямаме идея как ’се се рови и са мотай напред и назад в Тунелите под Гатлин. Сякаш не знайм, че татко ни й даде оназ карта. Сякаш ний сами не му казахме да избере Прудънс Джейн. Винаги сме знайли, че тя е най-твърдоглавата и решителна от нас трите — разсмя се леля Мърси.
— Спасителю благи, Мърси Лин, знайш много добре, че татко избра мен преди теб. Казах му да та пита само щот’ не ми харесваше как са къдри косата ми, кат’ влизах в Тунелите. Виеше се кат’ свински опашници, кълна са — поклати глава леля Грейс.
Мърси изсумтя.
— Верно си е, Грейс Ан, пък и сега си е такваз.
— Вземи си думите обратно — посочи към нея с кокалестия си пръст леля Грейс.
— Няма пък.
— Моля ви, госпожо… Моля ви… — Странно ми беше да използвам множественото число. „Госпожи“? — Имаме нужда от помощта ви. Търсим Ейбрахам Рейвънуд. В него има нещо наше, нещо важно. — Погледът ми се местеше от едната към другата сестра.
— Тря’а… трябва — поправи се сам Линк — да върнем Итън у дома.
Ако човек се мотае достатъчно дълго край Сестрите, започва да говори като тях.
Направих гримаса.
— За к’во говорите и двамката? — размаха кърпичката си леля Грейс.
Леля Мърси изсумтя пак.
— Звучи ми кат’ нек’ви чародейски дрънканици.
Ама повдигна въпросително вежди.
— Защо не ни обясните? Да видим дали ще разберем нещо от тези чародейски дрънканици.
С Линк се спогледахме. Щеше да бъде дълга нощ.
Чародейски дрънканици или не, след като Ама извади албумите с изрезки от вестници на Сестрите, колелата се завъртяха и устите се отвориха. Отначало Ама не можеше да понася да чува името на Ейбрахам, но Линк продължаваше да говори.
Да говори и да говори.
И все пак Ама не го спря, което ми приличаше на половин победа. От друга страна, разговорът със Сестрите нямаше нищо общо с другата половина.
След час Ейбрахам Рейвънуд бе обявен за дявол, измамник, мошеник и крадец. Бил отмъкнал от таткото на таткото на татко им югоизточния ъгъл на старата ябълкова градина, който по право си бил негов, а от таткото на татко им общински пост, който също бил по право негов.