Ейбрахам държеше все така протегната ръката си, но сви дланта си в юмрук, а Джон се сгърчи и изпищя от болка.
— Какво, по дяволите…? — Линк сграбчи ръката на Джон и го изправи на крака.
Джон едва се крепеше прав. Залиташе, но се опита да възстанови равновесието си. Хънтинг се разсмя. Ридли стоеше неподвижно до него, но виждах, че близалката трепери в ръката й.
Опитах се да се сетя за някое заклинание, нещо, което да спре Ейбрахам, дори за секунда. Той пристъпи напред, повдигайки края на палтото си, за да не го изцапа от калта.
— Да не мислиш, че бих създал нещо толкова могъщо като теб, ако нямах начин да го контролирам?
Джон замръзна, зелените му очи се изпълниха със страх. Направи гримаса, опитвайки се да преодолее болката.
— За какво говориш?
— Мисля, че и двамата знаем — отвърна Ейбрахам. — Аз те създадох, момче. Намерих правилните комбинации — наследствеността, от която се нуждаех — и сътворих нова порода инкубус.
Джон се запрепъва назад, смаян от чутото.
— Това е лъжа. Ти ме намери като дете.
Ейбрахам се усмихна.
— Това зависи от тълкуванието на думата „намирам“.
— Какво искаш да кажеш? — Джон бе пребледнял като платно.
— Ние те взехме. Ти си резултат от моя замисъл, все пак. — Ейбрахам пъхна ръка в джоба си и извади една пура. — Родителите ти живяха щастливо няколко години. Това е повече, отколкото мнозина от нас имат.
— Какво е станало с родителите ми? — заскърца със зъби Джон.
Направо виждах как се надига бесът в него.
Ейбрахам се обърна към протежето си, което палеше в момента пурата му със запалката си.
— Отговори на момчето, Хънтинг.
Верният му кървав инкубус щракна капака на запалката и сви рамене.
— Беше много отдавна, хлапе. Те бяха сочни. И вкусни. Но не помня подробности.
Джон се впусна към него и раздра пространството сред мрака. В един миг бе тук, в следващия го нямаше, а после се материализира отново от въздуха само на сантиметри от Ейбрахам и стисна врата на стария инкубус.
— Ще те убия, скапан кучи син!
Сухожилията на ръката на Джон се опънаха, но хватката му не се стегна. Мускулите му се напрегнаха, пръстите му очевидно се опитваха да се затворят, но не можеха. Джон сграбчи китката си с другата си ръка, опитвайки се да я подчини на волята си.
Ейбрахам се разсмя.
— Ти не можеш да ме нараниш. Аз съм твоят създател, аз те сътворих. Мислиш ли, че бих създал оръжие като теб, без да мога да дръпна спирачката му?
Ридли отстъпи назад, докато наблюдаваше как ръката на Джон се отпуска против волята му и пръстите му се разтварят, въпреки че се опитваше да ги свие с другата си ръка. Беше му невъзможно.
Не можех повече да гледам. В момента Ейбрахам контролираше Джон повече, отколкото в нощта на Седемнайсетата луна. И по-лошото бе, че Джон не успяваше да овладее тялото си въпреки желанието и цялата си сила. Ейбрахам дърпаше умело конците му.
— Ти си чудовище — изсъска Джон, все още протегнал ръката си към врата на стария инкубус.
— Ласкателствата няма да ти помогнат. Причини ми много проблеми, момче. Длъжник си ми. — Ейбрахам се усмихна. — И възнамерявам да си взема дължимото тъпкано; ще ми платиш с плътта и кръвта си.
Изви пръстите си отново и Джон се повдигна от земята, стиснал врата си със собствените си ръце, борейки се сам със себе си. Ейбрахам обаче не спираше, искаше да бъде сигурен, че демонстрацията му е разбрана.
— Вече не си ми полезен. Цялата тази работа за нищо!
Очите на Джон се обърнаха, тялото му се отпусна назад във въздуха.
— Не ти ли е нужен? — изкрещя Ридли. — Ти каза, че той е върховното оръжие.
— За съжаление, оказа се, че е дефектно — отвърна Ейбрахам.
С периферното си зрение забелязах, че нещо се движи отстрани, миг преди да чуя гласа.
— Някой би могъл да каже същото и за теб, дядо.
Чичо Макон се появи иззад една от криптите, зелените му очи проблясваха в мрака.
— Пусни момчето.
Ейбрахам се разсмя, въпреки че по изражението му не личеше да му е забавно.
— И аз ли съм дефектен? Това си е комплимент, когато идва от устата на един малък инкубус, който искаше да стане чародеец.
Хватката на Ейбрахам се отпусна съвсем леко, колкото Джон да си поеме въздух. Кървавият инкубус фокусира гнева си срещу чичо Макон.