Откъде знаеш?
Птицата се спусна надолу, ноктите й докоснаха за миг дебелата кожена подвързия на книгата, после тя изграка и хвръкна отново нагоре.
— Мисля, че книгата я изгори — каза Джон. — Горката птица.
Знаех, че беше прав. Усетих как сълзите изпълват очите ми. Ако гарванът не може да докосне книгата, как ще я предаде на Итън? Оставих черния камък тук, както ме бе помолил той, онзи от гердана ми с талисмани. Не знаех какво е станало с него след това.
— Може би птицата няма нищо общо с това и е просто пратеник, или нещо подобно — предположи Джон.
Подсмръкнах и изтрих сълзите от лицето си.
— И какво е посланието?
Джон ме стисна за рамото.
— „Не се тревожи.“
— Как ще пратим книгата на Итън? Той се нуждае от нея или няма да може… — Не довърших. Не можех да понеса дори да си го помисля.
Бяхме рискували живота си, за да открием Ейбрахам Рейвънуд, после бяхме успели да го убием — Линк успя де. „Книгата на луните“ бе точно тук, в краката ми, а нямаше как да я предадем на Итън.
— Ще измислим нещо, братовчедке. — Ридли вдигна книгата, провлачвайки задната корица по камъка. — Някой трябва да знае какво да правим.
Джон ми се усмихна.
— Някой знае. Особено, когато става дума за тази книга. Хайде, да отидем да я питаме.
Лека надежда запърха в гърдите ми.
— И ти ли мислиш това, което аз си мисля?
Той кимна.
— Денят на президента5 е, което последния път, когато проверявах, си беше официален празник.
Ридли придърпа края на минижупа си, който не помръдна и на сантиметър.
— Кой какво си мисли и къде отиваме?
Сграбчих я за ръката и я задърпах надолу по хълма.
— Любимото ти място, Рид. Библиотеката.
— Всъщност не е чак толкова лошо — каза тя, поглеждайки разсеяно яркорозовите си нокти, — като изключим всички онези книги там.
Не коментирах нищо.
В момента само една книга беше от значение и целият ми свят — както и бъдещето на Итън — зависеше от нея.
Двайсет и шеста глава
Квантова физика
От вътрешната страна на тайната решетка, водеща до „Lunae libri“, виждах целия път до долната част на стълбището. Мариан седеше зад кръглото бюро на рецепцията, точно където знаех, че ще бъде. Лив крачеше нервно в далечния край на помещението, където започваха купчините с книги.
Щом слязохме, тя рязко изви глава. Спусна се към нас в мига, в който видя Джон. Но той бе по-бърз. Раздра въздуха, материализира се пред нея и я сграбчи в прегръдките си. Сърцето ми се разби на малки парченца, когато видях изписаното на лицето й облекчение. Опитвах се да не завиждам.
— Ти си добре! — Лив се увеси на врата му. Отдръпна се назад, изражението й се промени. — Какво си мислеше? Колко пъти още ще се измъкваш навън, за да направиш някаква глупост? — После се насочи към мен и Линк. — И колко пъти вие двамата ще допускате това?
Линк повдигна ръце в знак, че се предава.
— Ей, ние дори не бяхме там последния път.
Джон отпусна чело на нейното.
— Той е прав. Трябва да се сърдиш само на мен.
По лицето й се спусна сълза.
— Не знам какво щях да правя без…
— Добре съм.
Линк изпъчи надуто гърди.
— Благодарение на мен.
— Вярно е — кимна Джон. — Протежето ми спаси задниците ни.
Линк повдигна демонстративно вежди.
— Надявам се, че това е комплимент.
Чичо Макон се прокашля и изглади една гънка на бялата си риза.
— Така е, мистър Линкълн. Определено е комплимент.
Скръстила ръце на гърдите си, Мариан пристъпи към нас.
— Някой няма ли да ми каже какво е станало тази нощ? — Погледна тя чичо ми с очакване. — С Лив направо се поболяхме от тревога.
Чичо ми ме погледна.
— Както можеш да си представиш, малкото им шоу с брат ми и Ейбрахам не мина според плана. Брийд за малко да загине.
— Но чичо Макон спаси ситуацията. — Ридли дори не се опита да прикрие сарказма си. — Причини силно слънчево изгаряне на Хънтинг на място, където слънцето обикновено не грее. Сега да преминем към момента, в който ни четеш лекцията и всички сме наказани да не излизаме от стаите си.
Мариан се обърна към чичо ми.
— Тя да не намеква, че…
5
Денят на президента — рожденият ден на първия американски президент Джордж Вашингтон, който се чества в някои щати на третия понеделник от месец февруари. — Б.пр.