Той кимна.
— Хънтинг вече не е с нас.
— Ейбрахам също е мъртъв — допълни Джон.
Мариан се вгледа в чичо Макон, сякаш той току-що бе разделил Червено море.
— Убил си Ейбрахам Рейвънуд?!
Линк се прокашля многозначително и се ухили.
— Не, госпожо, аз го направих.
За миг Мариан остана безмълвна.
— Мисля, че трябва да поседна малко — каза тя и коленете й започнаха да поддават. Джон се спусна зад бюрото да й вземе стол.
Мариан притисна ръце до слепоочията си.
— Казвате ми, че Хънтинг и Ейбрахам са мъртви?
— Бих казал, че това е правилният термин — отвърна чичо Макон.
Тя поклати невярващо глава.
— Нещо друго?
— Само това, лельо Мариан. — Името, с което я наричаше Итън се изплъзна от устата ми, преди да се усетя. Пуснах „Книгата на луните“ на лакираната дървена маса до нея.
Лив ахна.
— О, боже мили!
Гледах протритата черна кожена подвързия с образа на лунния сърп и най-накрая осъзнах какво бяхме направили. Ръцете ми трепереха, краката ми също май се канеха да ме предадат.
— Не мога да повярвам. — Мариан огледа подозрително книгата, сякаш връщах закъсняла книга в библиотеката й. Тя не можеше да бъде друга, винаги стопроцентова библиотекарка.
— И той наистина е мъртъв. — Ридли се облегна на една от мраморните колони.
Мариан се изопна нервно и застана пред бюрото си, сякаш се опитваше да застане между Ридли и най-опасната книга в световете на чародейците и на смъртните.
— Ридли, не мисля, че мястото ти е тук.
Братовчедка ми вдигна черните си очила на главата си и жълтите й котешки очи се втренчиха в Мариан.
— Знам, знам… Аз съм тъмен чародеец и нямам право да се мотая в тайния клуб на добрите момчета и момичета, нали? — направи гримаса тя. — О, толкова ми писна от това.
— „Lunae libri“ е отворена за всички чародейци, светли или тъмни — каза Мариан. — Имам предвид, че не съм сигурна дали мястото ти е сред нас.
— Всичко е наред, Мариан. Рид ни помогна да получим книгата — обясних аз.
Ридли наду балонче с дъвката си и изчака то да пукне. Звукът отекна силно сред каменните стени.
— Помогнала? Ако под „помощ“ имаш предвид, че поставих капан на Ейбрахам, за да може да вземете „Книгата на луните“ и да го убиете, о, да, помогнах ви.
Мариан се взираше в нея, все така безмълвна. После, без да каже и дума, пристъпи към Ридли и повдигна пред устата й кошче за боклук.
— Не и в моята библиотека. Изплюй я веднага.
Рид въздъхна.
— Знаеш, че не е просто дъвка, нали?
Мариан не помръдна.
Ридли изплю дъвката си.
Мариан постави кошчето на земята.
— Това, което не разбирам, е защо сте рискували живота си за тази ужасяваща книга. Оценявам факта, че вече не е в ръцете на кървавите инкубуси, но…
— Итън има нужда от нея — изстрелях аз. — Намерил е начин да се свързва с мен и поиска книгата. Опитва се да се върне тук.
— Получила си ново послание? — попита Мариан.
Кимнах.
— В последния брой на „Звезди и ивици“. — Поех си дълбоко дъх. — Трябва да ми се довериш. — Погледнах я в очите. — Нуждая се от помощта ти.
Мариан се вгледа в мен и дълго мълча. Не знаех какво си мисли, обсъжда или дори решава. Знаех само, че не каза нито дума.
Не мисля, че бе способна да го направи.
После тя кимна, придърпвайки стола си по-близо до мен.
— Разкажи ми всичко.
И аз започнах. Отдалече, от самото начало, с всички завои и подробности — Линк и Джон направо изиграха чрез движения и мимики срещата ни с Ейбрахам, а Рид и чичо Макон ми помогнаха да обясня плана ни с размяната на Джон за „Книгата на луните“. В този момент Лив изглеждаше ужасно нещастна, сякаш не можеше да понесе дори само да чува отново тази идея.
Мариан не каза нито дума, докато не приключихме, въпреки че бе лесно да се разгадае изражението й, което преминаваше от шок и ужас към симпатия и отчаяние.
— Това ли е всичко? — погледна ме тя, изтощена от историята.
— Става по-лошо — погледнах аз към Ридли.
— Имаш предвид, освен факта, че Линк направи дисекция на Ейбрахам с гигантски ножици? — направи гримаса Рид.
— Не, Рид. Разкажи й за плановете на Ейбрахам. Кажи й какво знаеш за Ангелус — казах аз.