— Или невъзможно. — Ридли отново сложи черните си очила и издаде лекичко напред червения си език.
— Защо книгата не може да премине? — попита Джон.
Мариан се загледа в бележките на Лив, обмисляйки въпроса.
— „Книгата на луните“ е мощен свръхестествен предмет. Никой не разбира напълно мащаба на силите й. Нито Пазителите, нито чародейците.
— И ако произходът на магията й е свързан с чародейския свят, корените й ще бъдат дълбоко вкопани тук — каза Лив. — Както дърветата са вкоренени в конкретно място.
— Да не казваш, че книгата просто не желае да премине отвъд? — попита Джон.
Лив отново пъхна молива зад ухото си.
— Казвам, че може би не може да го направи.
— Или не бива. — Гласът на чичо Макон бе много сериозен.
Ридли седна на пода и опъна напред дългите си крака.
— Такава каша… Рискувах живота си, а сега сме зациклили тук с това нещо. Може би трябва да слезем в Тунелите и да видим дали някой от лошите момчета няма да знае нещо. Нали знаете, да съберем екипа и на лошите — все пак книгата е зла, нали?
Лив скръсти ръце пред надписа на тениската си, който днес беше „Едисон не е изобретил електрическата крушка“.
— Искаш да отнесем „Книгата на луните“ в мрачен чародейски бар?
— Да имаш по-добра идея? — попита Рид.
— Мисля, че да. — Мариан наметна червеното си вълнено палто и тръгна нанякъде.
Лив се спусна след нея.
— Къде отиваш?
— Да видя някой, който знае много неща не само за книгата, а и за света, отричащ физиката и в чародейския, и в смъртния свят. Някой, който може да има нужните ни отговори.
Чичо ми кимна.
— Чудесна идея.
Само един човек отговаряше на това описание. Някой, който обичаше Итън колкото мен. Някой, който бе готов на всичко за него, дори да пробие дупка във вселената.
Двайсет и седма глава
Пукнатините във всичко
— Сега, не ми казвай, че смяташ да стъпиш дори в двора ми, чу ли ме? — Ама отказа да пусне Ридли по-навътре. Каза го по петнайсет различни начина още в първия ни разговор, когато неуспешно се опитахме да й обясним какво се случва. — Никакви тъмни чародейци няма да влязат в тази къща, докато съм жива. А дори и след като си тръгна. Не, сър, не, мадам… Няма начин.
Тя се бе съгласила да се срещне с нас в „Грийнбриър“.
Чичо Макон отказа да дойде.
— По-добре е така. С Амари не сме се виждали от нощта… когато се случи — обясни той. — Не съм сигурен, че това е точният момент.
— Значи казваш, че и ти се боиш от нея? — погледна го Ридли с любопитство. — Кой да помисли…
— Ще бъда в „Рейвънуд“, ако се нуждаете от мен — каза той, стрелвайки я с очи.
— Кой да помисли… — усмихнах се и аз.
Останалите изчакахме в близост до ронещата се стена на старото гробище. Устоях на порива да отида до гроба на Итън, въпреки че усетих познатото желание, копнежа да бъда с него. С цялото си сърце вярвах, че има начин Итън да се върне обратно при мен, и нямаше да спра, докато не го откриех. Ама също се надяваше, но виждах страха и съмнението в очите й. Вече го бе загубила два пъти. Винаги когато й носех поредната кръстословица, тя отчаяно искаше да си го върне. Мисля, че Ама не беше готова да повярва в нещо, което би могла да загуби отново. С книгата обаче бяхме една крачка по-напред към успеха.
Ридли се бе облегнала на едно дърво, на безопасно разстояние от дупката в каменната стена. Знам, че и тя се боеше от Ама, също като чичо Макон, въпреки че нямаше да го признае.
— Не й казвай нищо, когато дойде тук — предупреди Линк Ридли. — Знаеш каква става при споменаването на книгата.
Ридли се нацупи.
— Мислех, че Ейбрахам е досаден, но Ама е дори по-лоша.
И в този миг видях крак в ортопедична обувка да пристъпва през отвора.
— По-лоша от какво? — попита Ама. — По-лоша от маниерите ти? — Огледа Ридли от горе до долу. — От вкуса ти за дрехи?
Беше облечена в жълта рокля, цялата бе слънчево сияние и сладост, което не се връзваше изобщо с изражението й. Сиво-черната й коса бе прибрана грижливо в кок, а в ръка носеше торбата си за плетене. От доста време се познавахме и знаех, че вътре нямаше никакви принадлежности за плетене.
— Или от момиче, което е било извлечено от ада само за да влезе доброволно обратно в огъня? — Ама наблюдаваше Ридли внимателно.