Ридли не свали тъмните си очила, но виждах, че се бе засрамила. Познавах я прекалено добре. Имаше нещо в Ама, което те караше да се чувстваш ужасно, ако я разочароваш — дори ако си Сирена, която не е особено привързана към нея.
— Не стана точно така — каза Ридли тихо.
Ама пусна чантата си на земята.
— Така ли? Знам от достоверни източници, че имаше шанс да бъдеш от правилната страна поне веднъж и се отказа от него. Да не съм пропуснала нещо?
Ридли се размърда неловко.
— Не е толкова просто.
Ама изсумтя.
— Продължавай да си го повтаряш, ако така ще спиш по-спокойно нощем, но не се опитвай да ми пробутваш тези номера на мен, защото няма да им се вържа. — Ама посочи към близалката в ръката на братовчедка ми. — И цялата тази захар ще ти съсипе зъбите, независимо дали си чародейка или не.
Линк се разсмя нервно.
Ама обърна острия си орлов поглед към него.
— А ти на какво се смееш, Уесли Линкълн? Забъркваш се във все по-големи проблеми, повече, отколкото в деня, в който те заварих в мазето ми, когато беше на девет години.
Линк се изчерви целият.
— Ама те някак си сами ме намират, госпожо.
— Много добре знаеш, че сам си ги търсиш, и това е сигурно, както е сигурно, че слънцето грее еднакво и върху светците, и върху грешниците.
После погледна към всички нас, един по един.
— И какво е този път? И най-добре да няма нищо общо с унищожаването на баланса във вселената.
— Всички сме светци, госпожо, няма никакви грешници. — Линк отстъпи назад леко и ме погледна, търсейки помощ.
— Изплюй го най-накрая. Вкъщи ме чакат леля Мърси и леля Грейс и не мога да ги оставя сами с Телма за дълго, или трите ще поръчат всичко, което показват по телевизионния канал. — Ама вече рядко наричаше пралелите на Итън Сестрите, след като една от тях си бе отишла.
Мариан пристъпи към Ама и хвана ръката й успокоително.
— Става дума за „Книгата на луните“.
— В нас е — не издържах вече аз.
Лив отстъпи встрани, разкривайки книгата, която лежеше на земята зад нея. Очите на Ама се разшириха от удивление.
— Искам ли да знам как сте се сдобили с нея?
Линк се обади.
— А, не… Искам да кажа, не, госпожо, със сигурност.
— Но важното е, че е в нас — уточни Мариан.
— Но не можем да я предадем на Итън… — чух отчаянието в гласа си.
Ама поклати глава и пристъпи към книгата, кръжейки около нея на разстояние, сякаш не искаше да приближава прекалено.
— Разбира се, че не можете. Книгата е прекалено могъща за един свят. Ако искате да я изпратите от света на живите в света на мъртвите, трябва да разполагаме със силата и на двата свята.
Не бях сигурна какво имаше предвид, но ме интересуваше само едно.
— Ще ни помогнеш ли?
— Не се нуждаете от моята помощ. Трябва някой да ви помогне от другия край, където се приема пратката.
Лив се приближи до Ама.
— Оставихме книгата за Итън, но той не я взе.
Ама изсумтя.
— Хъм… Итън не е достатъчно силен, за да пренесе подобно нещо през световете. Вероятно дори не знае как да го направи.
— Но сигурно има някой, който е достатъчно силен — предположи Мариан. — Навярно дори повече души…
Говореше за Великите. Въпросът беше дали Ама ще се съгласи да ги призове?
Прехапах устни.
Моля те, кажи „да“.
— Предположих, че щом сте ме потърсили, сигурно ще поискате да направя някоя щуротия. — Ама отвори торбата си за плетене и извади оттам малка стъклена чаша и бутилка уиски. „Уайлд Търки“. — Затова дойдох подготвена.
Сипа уиски в чашата и ме погледна.
— Трябва да ми помогнеш обаче. Ще имаме нужда от помощта и на двата свята, не забравяй.
Кимнах.
— Ще направя каквото е нужно.
Ама кимна в посока на „Рейвънуд“.
— Можеш да започнеш, като събереш останалите от твоя вид. Сама не си достатъчно силна.
— Рид е тук, Джон също може да помогне. Той е наполовина чародеец.
Ама поклати глава.
— Ако искаш тази книга да премине, трябва да повикаш и другите.
— Те са в Барбадос.
— Всъщност се върнаха преди няколко часа — каза Мариан. — Рийс се отби в библиотеката по-рано днес. Каза, че на баба ти не е понесла влажността на острова.