Опитах се да не се усмихна. Това, което не понасяше на баба ми, бе липсата на напрежение и действие, а и Рийс не бе по-различна. А и при цялото разнообразие от чародейски сили в семейството ми бях сигурна, че отдавна са разбрали какво става тук.
— Ще ги помоля. Но може да са уморени от цялото това пътуване. — Притеснявах се и дали чичо ми ще промени решението си. Добавянето на останалите от семейството ми към тази лудница ми се струваше нещо средно между рисковано и идиотско.
Ама скръсти ръце на гърдите си, по-решителна отвсякога.
— Това, което знам, е, че книгата няма да отиде никъде без тях.
Нямаше никакъв смисъл да споря с нея. Бях гледала безброй пъти как Итън се опитва да я разубеждава за нещо и рядко успяваше. А Ама го обичаше повече от всеки друг човек на света. Нямах шанс.
Ридли ми кимна.
— Ще дойда с теб за подкрепа.
— Майка ти ще полудее, като те види. Трябва да й кажа, че си се върнала. И вероятно трябва да им кажа, че ти… — Поколебах се. За никого в семейството ми нямаше да е лесно да приеме факта, че Ридли бе изтичала обратно при Сарафина, за да се сдобие отново с тъмните си чародейски сили. — Че ти си променена.
Линк погледна встрани.
Това не бе най-лошата част.
— И ще ми бъде доста трудно да обясня на баба защо съм се сдобила с „Книгата на луните“.
Ридли метна ръката си през раменете ми.
— Не знаеш ли, че най-добрият начин да отвлечеш вниманието на някого от лоша новина, е да му стовариш друга още по-ужасна? — усмихна се тя и ме поведе към „Рейвънуд“. — А има ли по-ужасна новина от мен самата?
Линк поклати глава.
— Да, за това си абсолютно права.
Ридли се обърна и повдигна очилата си.
— Млъквай, захарче. Или ще те накарам да се телепортираш в стаята на майка си и да й кажеш, че си станал методист.
— Силите ти вече не ми влияят, маце.
Ридли му прати въздушна целувка.
— Готов ли си да ме пробваш?
Двайсет и осма глава
Чародейски бой на котки
Отворих входната врата и въздухът вътре сякаш се раздвижи. Не — той се местеше. Стотици пеперуди пърхаха в стаята, докато други бяха кацнали на изящните древни мебели на чичо ми, които той колекционираше от години.
Пеперуди.
Какво бях сторила на „Рейвънуд“?
Малка зелена пеперуда със златисти ивици по крилете кацна в основата на перилото.
— Макон? — Гласът на баба се разнесе от втория етаж. — Ти ли си?
— Не, бабо. Аз съм, Лена.
Тя слезе по стълбището, облечена в бяла блуза с висока яка, косата й бе прибрана в стегнат кок, а върховете на обувките й с връзки се подаваха изпод дългата й пола. Пристъпваща бавно по съвършено реставрираното вито стълбище, тя приличаше на южняшка красавица от старите филми.
Баба хвърли поглед към летящите наоколо пеперуди и ме прегърна.
— Толкова се радвам да те видя в добро настроение.
Тя знаеше, че интериорът на „Рейвънуд“ постоянно се мени според моите настроения. Стая, пълна с пеперуди, означаваше щастие. Но за мен означаваше и нещо различно — нещо прекалено лично.
Надежда, родена върху зелени и златни криле. Мрак и Светлина, както в нощта на моето Призоваване.
Докоснах телената коледна елха на гердана с талисманите си. Трябваше да се фокусирам. Всичко се свеждаше до това. Итън бе някъде там и имаше шанс да го върна у дома. Просто трябваше да убедя семейството си да ни заемат силите си.
— Бабо, имам нужда от помощ за нещо.
— Разбира се, скъпа.
Нямаше да каже това, ако знаеше за какво щях да я помоля.
— Какво ще направиш, ако ти кажа, че намерих „Книгата на луните“?
Баба замръзна на място.
— Защо говориш подобни неща, Лена? Знаеш ли къде е тя наистина?
Кимнах.
Тя повдигна полата си и се затича нагоре по стълбището.
— Трябва да кажем на Макон. Колкото по-бързо върнем тази книга в библиотеката, толкова по-добре.
— Не можем.
Баба се обърна бавно и втренчи очи в мен.
— Започвай да обясняваш, млада госпожице, и започни с това как си намерила „Книгата на луните“!
Ридли се появи иззад една мраморна колона.
— Аз й помогнах.
Затаих дъх за известно време, за да се уверя, че къщата няма да се разпадне до основи.