— Как влезе тук? — Гласът на баба бе овладян, колкото и този на самата Ридли, може би дори повече. Беше живяла достатъчно дълго и бе нужно повече от появата на станалата отново Мрак моя братовчедка, за да я извади от релсите.
— Лена ме пусна.
В очите на баба ми проблесна искрица на разочарование.
— Виждам, че отново носиш тъмните си очила.
— Беше нещо като мярка за самосъхранение. — Ридли прехапа нервно устните си. — Светът е опасно място.
Баба ми казваше това постоянно, когато бяхме деца — особено на Ридли. Помнех и нещо друго, което казваше, нещо, което можеше да забави признанието ни за станалото с Ейбрахам — поне докато доставех книгата на Итън.
— Бабо, помниш ли сделката, която сключи с Ридли първия път, когато тя искаше да отиде на купон?
Тя ме погледна с недоумение.
— Не съм убедена.
— Каза й да не влиза в кола с някой, който е пил.
— Определено добър съвет, но не съм сигурна как е свързано с тази ситуация.
— Обеща на Рид, че ако позвъни и каже, че шофьорът й е пиян, ще изпратиш някой да я прибере, без да задаваш въпроси.
По лицето на баба личеше, че е започнала да си спомня.
— Каза още, че няма да й създаваш проблеми и да й се сърдиш, независимо къде се намира и какво е направила.
Ридли се облегна неловко на колоната.
— Да, това беше като пропуск за измъкване от затвора. Напоследък определено се нуждаех от такъв.
— Този разговор ще обясни ли защо в момента у вас двете се намира най-опасната книга в двата свята — и на чародейците, и на смъртните? — Погледът на баба се местеше от Ридли към мен.
— Обаждам ти се, за да ти кажа, че шофьорът ми е пиян — изстрелях бързо аз.
— Моля?
— Искам да ми се довериш и да направиш нещо, без да ми задаваш никакви въпроси. Нещо за Итън.
— Лена, Итън е…
Вдигнах ръката си.
— Не го казвай. И двете знаем, че хората могат да се свързват с близките си от другата страна. Итън ми изпрати послание и се нуждая от помощта ти.
— Тя казва истината. Поне така си мисли — обади се Рийс, която бе застанала на затъмнения праг на вратата, водеща към трапезарията. Не я бях забелязала, но тя очевидно ме бе видяла. На Сибилите им бе нужен само един поглед към лицето ти, за да разчетат мислите ти, а Рийс бе една от най-добрите в това. Най-накрая дарбата й проработи в моя полза.
— Дори да казваш истината, искаш от мен повече от малко вяра. И независимо колко те обичам, не мога да ти помогна да използваш…
— Не се опитваме да използваме „Книгата на луните“ — прекъснах я аз. Чудех се дали ми вярваше. — Искаме да я изпратим на Итън.
В стаята беше тихо. Чаках дълго време баба да каже нещо.
— И защо смяташ, че това е възможно?
Обясних й за посланията, които Итън оставя в кръстословиците, но пропуснах да разкажа как се сдобихме с книгата, като се позовах на клаузата „шофьорът ми е пиян“. Нямаше да мога да минавам с това вечно, в някакъв момент щеше да поиска обяснение. Но не ми беше нужно да е вечно — просто тази вечер. След като изпратехме книгата на Итън, тя можеше да ме разпитва колкото си иска. Освен това чичо имаше правото пръв да ме накаже.
Баба слушаше внимателно, отпивайки от чашата с чай, която се бе появила в ръката й — комплимент от Кухнята.
Не пророни нито дума и не извърна очи от мен, докато говорех.
Най-накрая чашката бе поставена в чинийката и знаех, че баба е взела решение. Пое си дълбоко дъх.
— Ако Итън се нуждае от нашата помощ, нямаме избор, освен да му я дадем. Все пак той се жертва за всички нас и това е най-малкото, което можем да сторим.
— Бабо! — Рийс се спусна към нея. — Чуй се само!
— Как да го направи, като крещиш така? — тросна й се Ридли.
Рийс не й обърна внимание.
— Наистина ли ще изпратиш най-мощната книга в чародейската вселена в отвъдния свят, без да знаем кой ще я получи от другия край?
Рид сви рамене.
— Поне ти няма да си там.
Рийс я изгледа така, сякаш искаше да я прободе с градински ножици.
— Итън ще е там — казах аз.
Баба се поколеба, думите на Рийс я бяха накарали да се усъмни в решението й.
— Не е като да изпращаме обикновен колет, Лена. Ами ако книгата не отиде там, за където е предназначена?
Рийс имаше доволен вид, а сега Ридли сякаш закопня да има градински ножици в ръцете си.