Выбрать главу

Тя бе свикнала да получава всичко, което поиска. Умишлено бе избягвала да се омъжи за властен мъж; и в резултат на това командваше в дома си като императрица. Сега обаче този мъжествен, властен човек, постигнал всичко сам, беше изгодна партия. Очевидно го привличаше, а той от своя страна бе все още свободен и най-важното, богат.

Спряха рязко на няколко метра пред два диви водни бивола, които ревяха един срещу друг. Едното животно блъсна другото така силно, че го превъртя във въздуха и то се просна на земята като мъртво. Тогава победилият мъжкар се чифтоса с чакащата встрани женска; това бе вълнуваща оргия на чисто сексуално удоволствие. Мъжът, който присъства на нея, почувства атавистично вълнение.

Дъхът на Ив секна и тя се отдръпна крачка назад, по-близо до Адам. Той решително я притисна в обятията си и сля устни с нейните. Струваше й се, че в корема си има разтопен живак. Замря, когато усети твърдите му като желязо гърди и слабини. Дори само с помощта на езика си той успя да я подчини и тя изохка.

Обзе я чувство на вина, която нямаше нищо общо с паметта на неотдавна починалия й съпруг. Сексът винаги я караше да се чувства омърсена и виновна. Актът на животните й се бе сторил отвратителен. Страхуваше се, че Адам може да я накара да изгуби контрол над себе си, а тя не искаше да се случва подобно нещо. Трябваше да се овладее.

Младият мъж се изненада, когато тя внезапно се отдръпна от него и с пламнали бузи се огледа, за да разбере дали някой не ги е видял. Мисълта, че вероятно това я бе ужасило, го развесели. Гостенката му се оттегли към файтона.

Савидж я откара до конюшнята и остави коня на грижите на един от конярите. Инструкциите, които го чу да дава, я паникьосаха.

— Не мога да стоя до късно… — После добави шепнешком: — Прислугата клюкарства непрекъснато.

— Както желаете — отвърна й тихо.

Но колкото и да й се искаше да не бъде така, целувката бе помела прекалено много бариери и той нямаше да й позволи да ги издигне отново.

Когато минаха през главната зала, Рупи се отмести в най-далечния край на своята пръчка и изкрещя:

— Грешник! Покай се!

Джон Бул изпита облекчение, че този път птицата използва безобидни библейски слова. Въпреки това Ив, ако можеше, бе готова да изпепели с поглед Рупи.

Прозорците и вратите на трапезарията имаха жалузи, за да пропускат ветреца; въпреки това един слуга бе седнал по турски на пода и дърпаше въжето, което въртеше закачените на тавана платнени ветрила.

Адам Савидж бе поставил екзотична орхидея до чинията на своята гостенка. Кадифените й черни венчелистчета бяха прорязани със златни и алени жилки.

— Прекрасна е — промълви тя.

Внезапно на младия мъж му се прииска да види цветето, закичено в светлорусите й коси. Пребори се с желанието си и издърпа назад стола, за да й помогне да седне.

Джон Бул, в безупречно бяло сако и панталони, сервира вечерята по възможно най-дискретен начин, без да произнесе нито дума. Тъй като знаеше какви усилия му струва това, господарят си отбеляза да го поздрави по-късно.

Погледът на лейди Лам обаче бе привлечен от алената чалма на слугата, която за разлика от поведението му съвсем не бе скромна. В средата й блестеше рубин. Имаше подозрения, че домакинът й е богат, но не бе предполагала, че притежава толкова пари, за да засипва дори прислугата си със скъпоценни камъни.

Рубинът я накара да промени тактиката си. Темата за парите трябваше да бъде засегната и знаеше от опит, че силният, доминиращ тип мъж може да бъде развълнуван най-силно от една деликатна, безпомощна жена.

Адам я наблюдаваше как се преструва, че се храни. Индийската кухня я отвращаваше, но тя бе дори благодарна за това. Всъщност само така, като не ядеше почти нищо, успяваше да поддържа фигурата си. Савидж реши, че апетитът й още не се е възвърнал след тежката загуба.

— Ив, имаш ли нужда да поговориш с някого? — попита тихо той.

Забеляза облекчение в очите й.

— О, да… Имам нужда от помощта ти… от твоя съвет — побърза да се поправи. — Вече няма да получавам заплатата на Ръсел от Ийст Индия Къмпани. Ще назначат друг човек.

Адам не се изненада от факта, че бе заговорила за пари. Беше достатъчно умен и проницателен, за да прозре преструвките й. Тя може би се интересуваше повече от финансово, отколкото от емоционално партньорство. Той от своя страна пък може би я желаеше повече като господарка на Идънуд, отколкото като своя истинска съпруга.

— Ръсел обясни, че притежавате къщата, че тя не принадлежи на компанията.