— О, Боже, сега остава да приемеш думите ми като предизвикателство! Просто бъди внимателна. Не е нужно да ми доказваш каквото и да било.
Докато се преобличаше за морската разходка, Антония погледна през прозореца и видя как Антъни препусна така, сякаш беше на състезание. Типично за него — да я предупреждава да бъде предпазлива, след което сам да язди като побеснял! Той беше превъзходен ездач и тя наблюдаваше с удоволствие, докато конят му прескочи плета, който разделяше парка от ливадите. Скокът бе изпълнен безупречно, но очевидно се случи нещо, тъй като кобилата и конникът се разделиха. Видя, че животното се държеше като побесняло, а брат й все още не се бе надигнал.
Спусна се по стълбите и извика на Роз:
— Тони падна! Доведи господин Бърк!
И като повдигна полите си, се спусна през градината, прекоси малкия парк и прескачайки плета, се озова на поляната.
Брат й лежеше неподвижно върху тревата, пребледнял като мъртвец. Сърцето й се сви. Не можеше да е умрял! „Смъртта взима по трима“ — прошепна в ухото й някакъв глас.
— Не! Не! — изпищя, за да прогони страховете си.
Внезапно й стана невъзможно да диша, а грохотът в ушите й заплашваше да я оглуши. Вдигна поглед и видя едрата фигура на господин Бърк. Той се надвеси над брат й, но Антъни внезапно се изправи, потърка глава и се усмихна глупаво.
— Трябва да изглеждам голям глупак, щом накарах всички да дотърчат тук.
— Тони, глупак такъв, толкова ме изплаши — приличаше на мъртъв! — извика момичето.
Икономът му помогна да се изправи. Смутен, юношата изтупа дрехата си и отказа да му помагат по обратния път.
— Върви с господин Бърк. Аз ще прибера коня — обърна се рязко към Антония.
Икономът бе по дипломатичен:
— Прибирайте се и успокойте баба си, че ви няма нищо.
Кобилата вече се бе укротила и стоеше на едно място, като трепереше. Когато протегна ръка към юздата й, девойката забеляза, че муцуната й е окървавена.
— Венера… успокой се, скъпа. Чакай да видя какво има.
Кожата по муцуната й бе нарязана от нещо остро в оглавника. Тя го свали и прокара пръсти по неравните габъри. Острата повърхност на единия от тях бе разрязала дори ремъка; истинско чудо бе, че Венера не се бе задушила. Антония погали шията на кобилата, като й шепнеше успокоително.
А когато тръгна към конюшнята, животното я последва. Докато пристигнат, седлото увисна на една страна.
— Брадшо — обърна се към кочияша тя, — нямах представа, че хамутите са в такова окаяно състояние. Не използвай повече този и провери всички останали. Ще трябва да купим нови.
Приближи се до шкафа и извади оттам калъп карболов сапун и шише с олио от гаултерия. След това проми раните и ги намаза с мазнината, докато Брадшо държеше кобилата за гривата.
Когато Антония най-после се прибра, брат й се бе преоблякъл и разказваше премеждието си на Роз.
— Каишката, която придържа седлото и минава под корема й, се скъса точно като прескочих плета.
Девойката се намеси:
— Хамутът, който използваш, е съвсем износен. Ще трябва да купим нов. Един от пироните е изпорязал бедната Венера, която е пострадала по-тежко от Тони.
— Добре ли е тя? — попита загрижено юношата и тръгна към конюшнята.
— Муцуната й е наранена, но ще се оправи. Погледни острите габъри от вътрешната страна на хамута.
Щом той излезе, Антония възкликна:
— О, Роз, той лежеше там съвсем неподвижен и блед; помислих, че е мъртъв!
Баба й я погледна.
— Наистина си се изплашила, скъпа. Ела, ще ти сипя малко бренди.
Момичето потрепери и се закашля. Дъхът й секна от парливата течност, но тя й даде сили.
— Ужасих се, когато го видях да лежи неподвижно върху тревата. Без него се почувствах толкова самотна, сякаш бях изоставена.
— Да благодарим на Бога, че това бе само дребен инцидент, а не нещо по-сериозно. Ако с Антъни се случи нещо, ще трябва да се тревожим не само от това, че ще ни липсва.
— Какво искаш да кажеш?
— Онзи ваш кошмарно зализан и пригладен братовчед, Бърнард Лам, ловецът на богатства, ще наследи не само титлата, ами и имението, и цялата собственост. Дори лондонската къща. А ние двете с теб ще се озовем на улицата.
Въпреки изпитото бренди девойката потръпна. Бе изгубила всякакво желание да се разхожда с лодката. Замисли се за това, колко зависими от своите мъже бяха жените. Взе книга и излезе в градината, но тя така си и остана да лежи в скута й.
Антония дори не разполагаше със собствени пари. Новият хамут щеше да бъде купен със средствата от месечната издръжка на брат й. Знаеше, че за зестрата й са заделени някакви суми, но изведнъж изпита силно унижение, тъй като се налагаше да си намери съпруг, който да се грижи за нея до края на дните й.