— Мълчи! Онова, което за теб е дреболия, не е незначително за англичаните. Това не ти е Русия!
— Не е наистина. В Русия леля Соня ме държи постоянно под око. Там нямам никаква свобода.
— Тогава сигурно ще направя добре, като те поверя на грижите на съпруг, който може би няма да бъде толкова строг с теб.
— Дмитрий, не!
Но темата не подлежеше на обсъждане. Той вече беше взел решението си. Оказало се бе, че и това не е всичко.
— По-добре се моли плановете ми да не са били провалени от това ненужно пътуване, Настя — й бе казал той. — Защото в противен случай съпругът, който ще ти намеря, определено няма да ти хареса.
През следващите четири дни от престоя им в дома на баба им той се бе държал много любезно, но Анастасия нито за миг не беше успяла да забрави заплахата за бъдещето си. Твърде много би било да се надява, че брат й не бе искал да каже точно това, че думите му се дължаха само на гнева му. Да се омъжи, нямаше да бъде чак толкова зле, стига съпругът й да й даваше свобода и да не обръщаше внимание на забежките й. Пък и бракът най-после щеше да я отърве от постоянното наблюдение на Соня Но един мъж, който изискваше вярност, който нямаше да се поколебае да й наложи по най-жесток начин желанията си, да накара слугите си да я шпионират, да я пребива всеки път, когато му се противопостави — това беше нещо съвсем различно и точно с това я бе заплашил брат й.
Анастасия никога не бе ставала обект на гнева му досега Тя бе виждала как яростта му се стоварва върху главите на други, но с нея Дмитрий винаги се бе държал любезно и бе изпълнявал всичките й желания. Това само показваше колко много го беше ядосала този път. Анастасия бе знаела, че той ще бъде бесен. Тя бе знаела, че бе отишла твърде далеч, като се беше противопоставила на херцогинята, и студеното мълчание на брат й, откакто бяха напуснали дома на баба им, беше доказателство, че той не й беше простил.
Те пътуваха сами в каретата, което правеше тишината още по-непоносима. Дузината слуги, които придружаваха брат й, пътуваха в каретите зад тяхната. Освен това ги придружаваха и осем казаци, които винаги пътуваха с принца, когато той напускаше Русия. Анастасия предполагаше, че това е необходима предпазна мярка, като се имаше предвид богатството на Дмитрий. Тези войни със свиреп вид, дълги мустаци и руски униформи предизвикваха любопитството на англичаните. Те неизменно привличаха вниманието към антуража на принца, но и бързо отказваха всеки, който беше решил да досажда на господаря им.
О, колко й се искаше каретата да тръгне отново. Щом се налагаше да се върне у дома, поне да можеше да се прибере бързо и всичко да свърши.
— Митя, не можеш ли да накараш хората си да ни проправят път? — попита тя най-сетне — Толкова голямо неудобство от пресичането само на едно кръстовище.
— Нямаме бърза работа. — Той не я погледна, докато й отговаряше. — Отплаваме едва утре и тази вечер няма да излизаме от къщата. Когато царят дойде да се срещне с кралицата това лято, Лондон няма да го посрещне със скандал.
Предупреждението беше насочено само към нея и това я вбеси. Анастасия едва сега научаваше, че цар Николай възнамеряваше да посети Англия. Освен това тя бе имала намерението да излезе тази вечер, която можеше да се окаже последната й напълно свободна вечер в продължение на много време.
— Но, Митя, в каретата е задушно. Седим тук…
— По-малко от пет минути — прекъсна я рязко той. — Престани да се оплакваш.
Тя се втренчи ядосано в него и с удивление го чу да се разсмива внезапно. Но брат й все още гледаше през прозореца, така че Анастасия не се обиди, а само се ядоса.
— Радвам се да видя, че се наслаждаваш на това отегчително пътуване, — подметна саркастично тя. Когато не получи отговор, се тросна: — Е, какво толкова забавно има?
— Една жена отблъсква обожател. Тя е едно свирепо малко същество.
Дмитрий бе заинтригуван, въпреки че не знаеше защо. Жената имаше приятна, но не забележителна фигура. Видя лицето й само за миг, при това отдалеч, защото тя се намираше в противоположния ъгъл на улицата. Не беше красавица, но определено беше жена с характер; имаше огромни очи, малко лице и волева брадичка.
Ако не беше замахнала с чантичката си, той никога нямаше да я забележи. Тя не беше от типа жени, които обикновено привличаха вниманието му. Беше твърде дребна, твърде много приличаше на момиче, ако се изключеха пълните й гърди. Но тя го забавляваше. Такова високомерно възмущение в такава дребна женица. Кога за последен път го беше забавлявала жена?
Той импулсивно повика Владимир до прозореца. Владимир беше момче за всичко и се грижеше да удовлетворява прищявките на господаря си, без да задава въпроси или да дава съвети. Той просто изпълняваше буквално всяка заповед на Дмитрий.