Тя го изгледа ядно, но гневът й изтичаше, изместен от тъга. Господи, знаеше какво точно да каже, как да подръпне струйките на душата й. Обичаше го. Онова, което искаше той, го искаше и тя — да бъде част от живота му. Небрежното му отношение към брака беше… е, тя можеше да съжалява съпругата му — ако тя не беше тази жена. Нямаше да се предаде. Имаше пет месеца на разположение до идването на пролетта, за да му стане жизнено необходима, да го накара да я обича така, че да се пребори с обществото, забраняващо на един принц да се свърже с обикновена гражданка, за каквато я мислеше той. Каква изненада го очакваше само като откриеше, че му е равна.
Протегна ръка да го докосне по бузата и той я улови, целувайки дланта й.
— Извинявай — каза му тя меко. — Забравих, че имаш задължения. Но когато дойде време да раждам първото си дете, Дмитрий, аз възнамерявам да бъда омъжена. Ако не за теб, то за някой друг.
— Не.
— Не?
— Не! — отсече той и я привлече към себе си. — Няма да се омъжиш, никога.
Катрин си замълча пред това свирепо собственическо чувство, само се усмихна, доволна, че не му беше споделила, че вече очаква първото си дете, макар че несъмнено той щеше да го разбере сам много скоро. И когато това станеше, дано си припомнеше какво бе казала — че ще има съпруг, независимо кой. Хубавичък блъф, разбира се, но той нямаше откъде да го знае.
Глава 36
Балната рокля беше прекрасна. Катрин никога не би си купила точно такава. Тя беше изработена от тюркоазена коприна, обшита с дантели и стотици перли. Деколтето й беше дълбоко, а ръкавите — бухнали. Катрин не можеше да се познае. В нея приличаше на принцеса от приказките.
Косата й бе разделена на път и опъната назад, като само няколко къдрици бяха оставени свободно както изискваше модата, и обсипана с перли. Бяха предвидени всички необходими аксесоари: дългите бели ръкавици, сатенените пантофки в същото искрящо тюркоазенозелено, дори бяло дантелено ветрило. Дмитрий беше идвал по-рано и й подаде кутийка със скъпоценности, съдържаща огърлица от перли и диаманти, обици и пръстен, както и комплект със сапфири и изумруди, така че да може да избира. Дреболии, бе казал той. Същото бе казал и за зимния й гардероб. Няколко дрехи бяха пристигнали заедно с балната премяна, а останалите щели да бъдат доставени скоро.
Дмитрий вече се държеше с нея като със своя любовница, но това не я притесняваше. Твърде скоро дрехите, които й беше поръчал, нямаше да й стават и тогава щеше да й бъде забавно да разбере как щеше да продължи да се държи той. Завъртя се пред голямото огледало и огледа внимателно талията си. За щастие, беше все така стройна, а вече беше навлязла в четвъртия месец. Само гърдите й бяха наедрели леко, но все още незабележимо. Нямаше нещо, което да отвори очите на Дмитрий, че скоро ще има едно от децата, за които се кълнеше, че ще се грижи.
„Ах, очаква те изненада, принце мой. Скоро ще узнаеш защо чувствата ми се промениха така драстично.“
Разбира се, ако беше в Англия, тя нямаше да бъде толкова безгрижна. Там щеше да е съвсем различно. Но тъй и тъй се намираше тук, не можеше ли да се позабавлява? В крайна сметка, вече нямаше да се тревожи, че може да забременее.
Катрин се усмихна на себе си и огледа за последно спалнята си, преди да излезе. Още веднъж й бяха дали стаята, която би принадлежала на господарката на дома, и тя беше великолепно подредена до последния детайл. Предната нощ обаче не бе спала тук. Усмивката й се разшири. Съмняваше се дали и тази нощ щеше да спи в нея.
О, беше божествено, най-чисто блаженство да прекара цялата нощ с Дмитрий, да заспи в ръцете му и да се събуди пак там. И да бъде поздравена с една от главозамайващите му усмивки, последвана от целувки, водещи пък до други неща… Не таеше и капка съмнение, че бе направила верния избор. Беше щастлива и това бе всичко, което бе от значение сега.
Дмитрий я очакваше в подножието на стълбите, метнал през ръка великолепно палто от хермелин, обшито с бяла коприна, което й помогна да облече.
— Разглезваш ме, Дмитрий.
— Точно това искам, малка моя — отвърна той съвсем сериозно, но топла усмивка играеше на устните му, а очите му светеха от удоволствието да я види.
Самият той изглеждаше прекрасно в парадната си униформа с нейните златни еполети, бродирана със златни нишки яка и синята лента на ордена „Свети Андрей“ върху гърдите си, която бе сложил само за да впечатли Катрин. Накрая той беше впечатленият и не можеше да си свали очите от нея, докато й помагаше да слезе от каретата.
Бе изключително изящна и той живо си спомни портрета, нарисуван от Анастасия, който сега висеше в кабинета му и го караше да се чувства неловко всеки път, когато погледнеше към него. Никой нямаше да обърка тази жена със слугиня, актриса или каквато там беше — не и когато изглеждаше така. И той не би я объркал, ако при първата им среща бе облечена по този начин. Ами ако грешеше? Смътно предчувствие заседна като топка в стомаха му. Не, беше невъзможно. И вероятно беше грешка да заведе Катрин на такова голямо събиране първия път, когато я извеждаше навън.