Бе искал да й достави удоволствие, да я покаже, да се вслуша в съвета на приятеля си Василий и да я изведе в обществото, вместо да я държи затворена в дома си. Сега обаче Дмитрий започна да изпитва леко притеснение. Внезапно пожела да я задържи само за себе си.
— Предполагам, че ще ме представиш на познатите си, Дмитрий. Като каква?
Дали не беше успяла да прочете мислите му?
— Като онази, за която се представяш — Катрин Сейнт Джон.
— Аз не бих се изразила по същия начин, но щом възнамеряваш да ме представяш по този начин, предполагам, че няма да бъде учтиво да те поправям.
Закачаше се с него. Защо обаче измежду всички теми бе избрала именно тази за истинската си личност?
— Катя, сигурна ли си, че искаш да отидеш на този бал? — попита колебливо той.
— И да няма къде да покажа тази прекрасна рокля? Толкова много време измина от последния ми бал. Разбира се, че искам да отида.
Ето, отново го дразнеше насмешливо, подхвърляйки късчета информация за живота си, които положително не можеха да бъдат верни и все пак ги изричаше така спонтанно, без замисляне, без причина, просто в естествения ход на разговора. Каретата спря, преди той да реши дали да я разочарова и да я отведе вкъщи или да се надява на най-доброто. Като познаваше прямотата й, тя нямаше начин да не настъпи някой и друг мазол тази вечер, а клюките по неин адрес сигурно биха засрамили и каруцар. Ами ако изгубеше самообладание?
— Нали знаеш… искам да кажа, няма да причиниш…
— Какво те тревожи, Дмитрий? — Катрин се ухили, защото имаше доста добра представа на какво се дължеше внезапното му притеснение.
— Нищо — отвърна той уклончиво и я спусна на земята. — Да вървим. Не искам да настинеш.
Въведе я в една огромна гардеробна, където дадоха кожите си на лакея, после се изкачиха по украсеното двойно стълбище до балната зала. Първи ги поздравиха домакините, като ги спряха досами входа, и, както бе казал Дмитрий, той я представи като Катрин Сейнт Джон.
Катрин беше впечатлена от мястото, на което я заведе принцът. Балната зала беше огромна. Гостите бяха около двеста души, от които половината танцуваха, а останалите се бяха събрали покрай стените на помещението и разговаряха на групи или пък се придвижваха между претрупаните с лакомства маси. Светлината от огромните полилеи се отразяваше от скъпоценни камъни за милиони рубли.
Слуга, облечен в ливрея, се появи до тях с поднос с напитки. Катрин отказа, но Дмитрий взе една чаша, пресуши я на един дъх и я остави върху подноса. Тя не можа да се въздържи да не се усмихне.
— Нервен ли си, Дмитрий?
— Че от какво?
— О, не знам. Може би от това, че се страхуваш да не те поставя в неудобно положение пред приятелите ти. В крайна сметка, какво може да знае една обикновена селянка за това, как трябва да се държи в такава среда? Дори облечена в красива рокля, тя пак си остава селянка, нали?
Той не знаеше какво да мисли за настроението й. Тя изглеждаше весела и го закачаше, но закачките й го нараняваха.
— Митя, защо не ми каза, че ще дойдеш? Щях да… о, да не би да ви прекъсвам?
— Не, Вася — отвърна с облекчение Александров. — Катрин, позволи ми да ти представя принц Василий Дашков.
— Катрин? — Василий й хвърли бегъл поглед, очите му се разшириха и той се обърна отново към Дмитрий. — Не тази Катрин! Но аз очаквах… искам да кажа… — Намръщеното изражение на приятеля му го накара да млъкне.
— Нека да се досетя, принц Дашков — каза Катрин. — Тъй като Дмитрий очевидно ви е говорил за мен, вие може би сте очаквали някоя по-красива, нали? Но все пак не всички можем да бъдем ослепителни красавици. Уверявам ви, че вашето удивление от интереса на Дмитрий към мен е равно на моето.
— Катя, моля те, след няколко минути приятелят ми ще си отреже езика, за да ти даде удовлетворение. Той не осъзнава, че се шегуваш с него.
— Глупости, Дмитрий. Той знае, че се шегувам. Просто се чувства неудобно от това, че отначало ме пренебрегна.
— Грешка, която няма да повторя никога, кълна се пред Бога! — заяви Василий разгорещено.
Катрин се разсмя, възхитена, с което напълно очарова Василий. Самият Дмитрий бе повлиян от звънливия, весел звук. Обичаше да слуша смеха й, дори и да го изпълваше с топлина, която бе крайно неуместна на подобно място.