Привлече я към себе си и собственически обви ръка около талията й, после прошепна в ухото й:
— Още малко в този дух, сърчице, и ще се озова в затруднението, в което обикновено се намирам покрай теб — побеснял за легло, а то да липсва.
Тя погледна към Дмитрий и с изненада видя, че е сериозен. Изчерви се толкова трогателно, че той се наведе да я целуне, забравил къде бяха и колко души можеха да ги видят. Суховатият хумор на Василий го отрезви.
— Митя, ако нямаш нищо против, бих искал да поканя дамата на танц.
— Възразявам — отвърна рязко Дмитрий.
— Но аз нямам нищо против — вметна Катрин и се усмихна на Василий. — Но трябва да ви предупредя, че някои хора сигурно ще ви кажат, че няма как да знам да танцувам. Готов ли сте да рискувате да разберете дали са прави?
— С най-голямо удоволствие.
Василий я поведе към дансинга, преди Дмитрий да успее да възрази отново. Той остана да ги гледа, не осъзнаваше, че се е намръщил в опита да възпре порива да ги последва и да издърпа Катрин от ръцете на приятеля си. Та това бе Василий, повтори си той за кой ли път. Той не би я ухажвал, знаейки какво изпитва Дмитрий към нея. Изобщо обаче не му харесваше да вижда чужди ръце върху й, та били те и на приятел.
Когато след десет минути Дашков се върна сам. Дмитрий не можа да се въздържи и избухна.
— Как така си я предал на Александър?
— Успокой се, Митя — каза Василий сепнато — Какво можех да направя, след като тя се съгласи да танцува с него?
— Можеше да го накараш да се откаже.
— Той е безопасен и… — Василий дръпна Дмитрий, когато той понечи да тръгне към дансинга. Отведе го встрани, където никой не можеше да ги чуе. — Да не си полудял? Искаш да направиш скандал само защото тя танцува и се забавлява? За бога, Митя, какво ти става?
Дмитрий изгледа твърдо Василий, после бавно изпусна въздух.
— Прав си. Аз… о, влюбен до уши е меко казано — усмихна се той извинително.
— Още ли не си я спечелил?
— Защо? Да не мислиш, че това ще ми помогне? Уверявам те, че грешиш.
— В такъв случай, приятелю, имаш нужда от развлечения. Наталия е тук, ако не си забелязал.
— Не ме интересува. Реших, че щом не мога да се оженя за Катрин, няма да се женя изобщо.
— Какво?
— Чу ме много добре.
— А кой ще ти даде наследник?
— Щом няма да съм женен, ще мога да осиновя децата, които ми роди Катрин.
— Ама ти наистина говориш сериозно, нали?
— Тихо — изсъска Дмитрий. — Александър я води насам.
Следващия един час Дмитрий не изпусна Катрин от очи, а тя се наслади на всяка минутка. Танцува с нея отново и отново, подиграваше я безмилостно, че му стъпвала по пръстите, когато това въобще не беше вярно. Той беше в чудесно настроение, а тя се забавляваше като никога в живота си, докато не я остави под крилото на Василий и отиде да донесе разхладителни напитки. Василий бе незабавно връхлетян от една дръзка графиня, която не искаше да приеме отрицателен отговор и го повлече към дансинга. Ако си бе останал на мястото, нямаше да позволи Катрин да подслуша една групичка клюкари, застанали точно зад нея, които, изглежда, нямаха нищо против, че тя можеше да ги чува. Трябваше да се отмести, но й стана смешно от първото, което чу:
— Но аз ти казах, Анна, тя е англичанка, негова роднина по майчина линия. Защо иначе Митя ще я следи толкова отблизо?
— За да накара Татяна да ревнува, естествено. Не я ли видя да влиза с годеника си?
— Глупости. Ако искаше да събуди ревността й, щеше да се придържа близо до Наталия. Тя също е тука, нали знаеш. В крайна сметка, Татяна знае, че Наталия му е любовница, и без съмнение е дочула, че Митя я е посещавал, откакто предпочете граф Лисенко пред него. Чу ли колко бил побеснял?
— Напротив, Анна. Горкото момче било толкова потиснато, че дошло право в Санкт Петербург и рядко напускало дома си последните три месеца.
— Е, очевидно е преодолял меланхолията си тази вечер.
— Разбира се. Нали не мислиш, че иска Татяна да знае колко нещастен го е направила? Много лошо беше от нейна страна така да приключи връзката им. И то след като Митя дойде в Москва само да поднови ухажването.
— Значи мислиш, че още я обича?
— А ти? Само я погледни — ето там, до оркестъра. Кажи ми, кой мъж не би я обичал?
Катрин не можа да се сдържи и погледна нататък, после бързо отмести очи и се махна от мястото си, понеже не можеше повече да издържа коментариите им. Но бедата бе сторена. Принцеса Татяна бе най-красивата жена, която Катрин бе виждала. Дали Дмитрий беше още влюбен в нея? Смешен въпрос.
„Той те използва, Катрин. Излъга те, че е бил извън страната. Защо? Толкова ли е бил разстроен от отказа на принцесата, че просто е забравил да те изпрати навреме у дома? Защо си губи времето с теб? Защо са тези преструвки, че те желае, когато ти не можеш да се мериш и на малкото пръстче на такова великолепно същество като Татяна Ивановна?“