— Което беше грешка — добави Анастасия. — Попаднал си по средата на буря, която няколко дни по-рано връхлетяла върху този край и връщането ти отне дни. Страхувахме се, че няма да прескочиш трапа.
— Жени — изсумтя Михаил. — Те не осъзнават, че един мъж няма да позволи някаква настинка да сложи край на живота му, не и след като има много по-вълнуващи начини…
— Спести ми тирадите си за славата, Миша — прекъсна го уморено Дмитрий. — Кога пристигна тук?
— Преди около седмица. Очаквах да ме посрещнат радостно, но всички седяха тук с мрачни лица и се тревожеха за теб.
— Всички ли? — Настроението му се подобри. — И Катрин ли? Тя тревожеше ли се?
— Катрин ли? Коя е Катрин?
Николай се разсмя.
— Той има предвид малкото девойче…
— Лейди Катрин Сейнт Джон — прекъсна го намръщено Дмитрий.
— Наистина ли? Значи през цялото време е казвала истината?
— Да. А сега на следващия ми въпрос: какво се случи, когато я намерихте?
Тонът, с който бе зададен въпросът, застави Николай да отстъпи крачка назад, макар че нямаше за какво да се страхува.
— Нищо. Допускам, че дори не съм успял да се доближа до нея.
— Някой ще ми каже ли коя е тази Катрин? — намеси се Михаил, но не получи отговор.
— Къде е тя? — обърна се Дмитрий към Николай. Когато не получи отговор, той погледна сестра си. — Настя? Тя е тук, нали?
— Всъщност… — Тя не продължи, но изражението й му подсказа, че се опитваше да скрие от него някаква лоша новина.
— Владимир! Къде е той? Повикайте го веднага! Владимир!
Анастасия го блъсна да легне обратно в постелята си, а Николай се втурна навън.
— Не можеш да направиш това, Митя! Пак ще се разболееш…
— Знаеш ли къде е тя?
— Не, не знам, но съм убедена, че твоят човек знае, така че се успокой и го изчакай да се върне…
— Господарю? — Владимир се появи отнякъде и тръгна бързо към леглото на Дмитрий. Слугата очевидно вече бе научил каква беше причината за тревогата на господаря му. — Тя отиде в британското посолство.
— Кога?
— В деня, в който отпътувахте. Още е там.
— Сигурен ли си?
— Сложих човек да следи. Той още не я е видял да излиза.
Напрежението напусна Дмитрий и той се почувства толкова отпаднал, че едва успяваше да държи очите си отворени. Щом знаеше къде беше тя…
— Няма ли най-накрая някой да ми каже коя е тази Катрин? — обади се отново Михаил.
— Бъдещата ти снаха, Миша, стига да успея да се изправя отново на крака. Между другото, радвам се, че отново си при нас — добави Дмитрий миг преди сънят да го победи.
— Бях останал с впечатлението, че няма намерение да се жени — подметна Михаил и огледа останалите.
Николай и Анастасия излязоха усмихнати от стаята, но Николай бе този, който му отговори:
— Предполагам, че някой е променил мнението му.
Глава 39
— Лейди Катрин, приемате ли гости тази сутрин?
Катрин вдигна очи от счетоводните книги, над които се беше навела и въздъхна.
— Кой е пък този път, Фиона?
— Представи се като херцогиня Албемарл.
Катрин усети, че пребледнява. Бабата на Дмитрий? Тук? Означаваше ли това, че… Не, ако той беше в Англия, щеше да дойде лично. Нали?
— Милейди?
Катрин успя да се съсредоточи.
— Да, ще я приема. Доведи я в… Чакай. Тя е сама, нали? — Момичето кимна. — Добре. Доведи я тук.
Катрин не помръдна от мястото си зад бюрото. Седеше си там, разтревожена до крайност. Защо ли бабата на Дмитрий се бе появила тук? Тя не можеше да знае нищо. Никой не знаеше истината, дори и баща й.
Графът бе проявил разбиране в единственото писмо, което й беше изпратил преди отпътуването й от Русия. То беше отговор на нейно писмо, което се състоеше от сложни лъжи, предназначени да го успокоят и да го уверят, че дъщеря му е добре, но просто още не е готова да се върне у дома. Тя не можеше да му каже истината, защото негов бащински дълг бе да отмъсти за потъпканата чест на дъщеря си, а Катрин не искаше да се стига дотам.
Измислицата, че я бяха отвлекли по погрешка и така се беше озовала в Русия, се доближаваше най-много до истината. Тя се възползва от извинението, което бе дала на посланика, твърдейки, че бе писала на баща си още с пристигането си в Русия, но писмото сигурно се беше загубило някъде, и тя едва сега разбрала, че никой не е знаел къде се намира и какво й се е случило.
Да, той беше проявил разбиране към всичко, докато преди три седмици Катрин не се беше прибрала с Алек. Баща й изобщо не можеше да разбере появата на Алек, нито пък защо дъщеря му отказваше да се покае за това, а казваше само, че се била влюбила, а децата бяха обичайният резултат в такива случаи. Ябълката на раздора между тях беше в това, че тя отказваше да каже кой е бащата на детето й, като обясняваше само, че го била срещнала в Русия и че не желаела да се омъжи за него. Какво щели да кажат на хората? Абсолютно нищо.