— Можеше поне за ден-два да дойдеш да ме видиш — оплака се Ленор.
— Извинявай, бабо, но не ставах за компания по онова време.
— Отчаян си бил, а? — Ленор се усмихна за първи път. — Ако не бях уверена в обратното, бих казала, че си влюбен.
Дмитрий се намръщи.
— Толкова невъзможно ли ти се струва?
— Не, разбира се, че не. Просто съм се срещала с лейди Катрин и мисля, че е една забележителна жена, въпреки че е толкова дребна. Няма да успееш да я накараш да изпълнява заповедите ти, момчето ми. Тя няма да се съгласява с всичко, което казваш. Твърде дълго е управлявала сама живота си според собствените си виждания и няма да приеме ролята на покорна жена. Тя е дама, която знае какво иска и не е жена, която мъж с твоя характер би пожелал за съпруга.
— Не ми казваш нищо, което вече да не знам.
— Така ли? — подсмихна се Ленор.
Тя можеше да му каже някои неща, които не му бяха известни, но реши, че не трябваше да го прави. Защо трябваше да го улеснява? През целия си живот внукът й беше получавал всичко, без да полага особени усилия. Ако тази Кейт му създадеше малко трудности, толкова по-добре. Разбира се, ако той се провалеше, нещата щяха да се променят драстично. Ленор нямаше намерение да се откаже от правнука си.
— Казваш, че Катрин не иска да те види. Защо?
— Иска ми се да знаех. Когато бяхме заедно за последен път, спорихме за нещо, но ние често спорехме с нея, така че това не беше нещо необичайно. Тя тъкмо беше станала моя… е, няма значение. Важното е, че тя избяга и сега, когато отново успях да я намеря, отказва да говори с мен. Вярно е, че трябва да поправям много грешки, но тя дори не иска да ми даде възможност. Сякаш се страхува да ме види.
— Това няма никакво значение. Ако наистина искаш да се ожениш за нея, ще трябва да намериш някакъв начин да я спечелиш, нали, момчето ми? И ми се струва, че ще остана в Лондон известно време, за да следя напредъка ти. Разбира се, не трябва да забравяш да ме поканиш на сватбата, ако има такава.
Дмитрий остана да седи на мястото си, когато баба му си тръгна. Нейното настроение се беше подобрило, а неговото се беше влошило. Само да можеше да се отърси от усещането, че тя знаеше нещо, което не му беше известно.
Глава 41
— Кит, будна ли си? — Елизабет почука на врата и се стресна, когато се отвори почти незабавно. — О, виждам, че си станала.
— Естествено. Въпросът е ти какво правиш тук толкова рано?
— Мислех, че можем да излезем заедно сутринта — да пояздим, или да идем на пазар, нали знаеш — както обичахме да правим едно време.
Катрин се отправи към коридора, а сестра й подтичваше до нея.
— Би било хубаво, но аз наистина имам толкова…
— О, хайде, Кит. Ще ви бъда на гости само тия два дни, докато Уйлям е някъде по бизнес. Да си призная, той смяташе, че е глупаво да прекарам уикенда тук, след като вилата ни е наблизо.
— И какво правиш тук? — подсмихна се Катрин.
— Стига глупости. Просто исках да бъде като в добрите стари времена преди ти да… тоест…
— Преди какво?
— Ами, ти си знаеш.
— Бет! — рече Катрин предупредително.
— Ох, преди да се омъжиш и ти, или нещо такова, и…
— Аз няма да се омъжвам, Бет, и какво, по дяволите, те е накарало да си го помислиш?
— Хайде, не почвай да се сърдиш. Какво друго можех да си мисля? Знаеш ли, не е тайна какво става тук. Твоята прислуга е очарована, всичко е толкова романтично, и те естествено разказали на моята прислужничка. Най-красивият мъж на света тропа два пъти дневно на вратата ти, изпраща ти цветя и подаръци, и писма…
— Кой казва, че е хубав?
Елизабет се изсмя високо.
— Честно, Кит, защо си толкова настръхнала? Виждала съм го. Един руски принц поражда огромно любопитство. — Бяха стигнали до трапезарията, където графът тъкмо закусваше, но Елизабет не прекрати разговора. — Показаха ми го преди няколко седмици и не можах да повярвам, че наистина го познаваш. После чух колко постоянен и настойчив бил в опитите си да се види с теб. Толкова е вълнуващо! Как се запозна с него, Кит? Моля те, Кит, разкажи ми всичко, от игла до конец.
Катрин седна, без да обръща внимание на погледа, който й метна баща й. Той също очакваше да чуе отговора, но тя беше твърда в решението си да запази истината за себе си.
— Няма нищо за разказване — отрони безразлично. — Просто се срещнахме в Русия.
— Нямало нищо за разказване! — изсумтя Джордж Сейнт Джон. — Той е мъжът, нали?
— Не, не е той — повтори Катрин отговора, който даваше най-малко за двайсети път през последните три седмици.
— Имаш предвид бащата на Алек? — ахна Елизабет.