— О, я млъкни, Бет, Няма значение кой е той. Не искам да имам нищо общо с него.
— Но защо?
Катрин се надигна, изгледа първо сестра си, после баща си с поглед, който подсказваше, че е търпяла достатъчно.
— Отивам с Алек в парка. Когато се върна, не искам повече името на този мъж да се споменава пред мен. Достатъчно съм възрастна да вземам самостоятелни решения и съм решила, че не искам повече да го виждам или чувам. Точка.
Когато тя излезе, Елизабет погледна към баща си, който очевидно съжаляваше за проявената настойчивост.
— Как мислиш, какво е направил, че да му е тъй сърдита?
— Сърдита? Мислиш ли, че това е всичко?
— Разбира се. Защо иначе ще отказва даже да разговаря с него? А ти говорил ли си с него?
— Никога не съм тук, когато той се появява — призна си Джордж. — Предполагам обаче, че би трябвало да му направя посещение. Ако той е бащата на Алек…
— О, не, няма да ги насилиш да се оженят, нали? Тя никога няма да ти прости, освен ако не оправят нещата помежду си. Макар че не виждам как ще стане това, ако не иска да го види.
Катрин се разхождаше под сенките на дългите прави редици дървета, като с едно око следеше Алек, полегнал на одеялце под слънцето, макар че бавачката му Алис седеше до него. Беше средата на септември, но след изкараната в Русия зима дори бледото английско слънце караше Катрин да се чувства недобре, ако постоеше по-дълго под него.
На четири месеца и половина Алек ставаше все по-забавен. Искаше й се да знае повече за бебетата, но тя се учеше в движение, така да се каже, и се възхищаваше на всяко ново нещо, което и Алек научаваше.
— Катя?
Завъртя се като ужилена, очите й опасно се присвиха, но само след един поглед към Дмитрий острите думи заседнаха в гърлото й. Всяко зло за добро. Не искаше той да знае, че все така е способен да възпламенява чувствата й. Взираше се в нея и въобще не погледна Алек. Нямаше от какво да се страхува. Все още.
Беше горда от себе си, като дочу спокойния си глас.
— Това едва ли е съвпадение.
— Не оставям такива неща на случайността.
— О, да. Много добре, Дмитрий, тъй като очевидно не смяташ да се откажеш и да си идеш, кажи ми какво толкова важно те води насам.
— Обичам те.
О, Господи, тя май отново сънуваше посред бял ден. Коленете й се подгънаха. Трябваше да седне, веднага, и тъй като нямаше пейки, за целта послужи най-близкото дърво.
— Чу ли ме, Катя?
— Не.
— Какво не?
— Не ме обичаш.
— Все недоверие. — Тонът му се изостри, но тя не искаше да го погледне в очите. — Първо баба ми, сега ти. Боже мили, защо е толкова невъзможно да повярвате, че мога…
— Виждал си баба си?… О, какъв глупав въпрос. Каза ли ти, че ме посети наскоро?
Дмитрий я огледа изпитателно. Отбягваше очите му. Гледаше навсякъде, но не и в него. Какво й ставаше? Не я бе виждал почти година. Година! Едва се сдържаше да не я грабне в обятията си, а тя, тя се беше опитала да смени темата, когато й каза, че я обича. Не й пукаше. Наистина не й пукаше. Сякаш нож го прониза, но вместо кръв, се изля гняв.
— Много добре, Катя, ще говорим за баба ми — рече той ледено. — Да, каза ми, че те е виждала. Тя също мисли, че не си подхождаме, каквото е и твоето мнение очевидно.
— Да, много сме различни.
— Знаеш съвършено добре колко си подхождаме!
— Не е необходимо да викаш! — Тя го стрелна гневно. — Аз викам ли ти? Не, макар че имам безброй основания. Ти ме използва, Александров. Използва ме да накараш прекрасната ти Татяна да те ревнува. Никога не си стъпвал в Австрия. Бил си в Санкт Петербург през цялото време, лекувал си нараненото си сърце, понеже твоята принцеса е избрала някой друг вместо теб.
— Откъде си чула тези глупости? — процеди той яростно. — Вярно е, че не съм ходил в Австрия. Това беше само извинението, от което се нуждаех, за да не те кача навреме на някой кораб за Англия. Но аз излъгах, защото не можех да понеса мисълта да ме напуснеш. Мили Боже! — избухна той. — Смяташ ли, че щях да стоя настрани от теб месеци наред по някакви други причини? Нуждаех се от тази измама, за да не те изпусна от живота си. Какво лошо има в това?
— Нищо, стига да беше истина, а аз не вярвам на нито една думичка — отвърна Катрин заинатено. — Ти ме държеше покрай себе си, само за да събудиш ревността на Татяна. Тя е тази, която обичаш, а си готов да се ожениш за мен. Е, благодаря, не се нуждая от такива щедри жестове от никого. А за твое сведение, ако се бяхме оженили, щеше да е за нищо. Върнах се в Англия без никакъв скандал, така че не се нуждаех от саможертвата ти за моето добро. Ако някой говори за мен, то е за да изрази съчувствието си. Разбираш ли, някак си е изплувало, че съм изчезнала по същото време със сестра си, което е отклонило баща ми от следата, така да се каже. Но докато тя има съпруг, с който да се похвали, аз, за нещастие, изгубих своя.