— Вдовица! — изсумтя Дмитрий. — Смятат те за вдовица!
— Не съм окуражавала подобно предположение, но това не е важно. Важното е, че репутацията ми е неопетнена. Изгубил си си времето, Дмитрий, докато си се опитвал да ме намериш, ако си си въобразявал, че бракът ни ще облекчи съвестта ти.
— Така ли мислиш наистина? Че ще отплавам за Англия просто защото ме гризе съвестта, и то не веднъж, а два пъти?
— Два пъти?
— Добре ме чу. След като не успях да те открия в Санкт Петербург, трябваше да приема, че твоят приятел посланикът е съумял да те изведе от страната. Бях готов да го пребия заради постоянните му уверения, че не те е виждал след нощта на бала.
— Не си посмял! — ахна тя.
— Не, разтоварих се другаде, на един тип, който го заслужаваше повече.
Катрин потръпна, като зърна проблесналото за миг задоволство в очите му.
— Жив ли е още? — попита тя сподавено.
Дмитрий се изсмя невесело.
— Да, за съжаление. Пожелавам му да се ожени за Татяна. Виждаш ли, тя си е мислила, че ние се борим за нея, глупачката. И когато аз не се появих да я поискам с правото на победителя, тя отиде да утешава загубилия. Да правят каквото щат, Катя. Аз не я обичам и никога не съм я обичал. В действителност бях безумно облекчен, когато тя избра Лисенко вместо мен. Естествено, тъй като сам бе влюбен в нея, той не повярва. Когато тя развали годежа, идиотът ме обвини и се опита да се отърве от мен веднъж завинаги.
Катрин внезапно пребледня като платно.
— Какво искаш да кажеш?
— Загриженост? Вярвам, разбираш, че ми е малко трудно да…
— Дмитрий! Какво ти направи той?
Той само сви рамене.
— Отговорен е, че едва не станах жертва на снежна буря, което ми коства месец и половина на легло. През това време, бих могъл да добавя, ти удобно си напуснала страната.
— Това всичко ли е? — попита тя с облекчение. — Не те е наранил или нещо подобно? — Той се намръщи и тя добави безсилно. — Извинявай, не исках да си правя шеги с… Месец и половина? Трябва да е било страшен студ. — Той се смръщи още повече. — Добре, ако искаш да знаеш, аз не напуснах страната, не и до това лято.
— Как ли пък не. Хората ми те търсеха навсякъде, Катрин. Наблюдаваха посолството, следяха посланика, подкупихме слугите…
— Но той ти е казвал истината, Дмитрий. Не ме беше виждал повторно. О, да, отидох до посолството, след като напуснах дома ти, но преди да се видя с посланика, срещнах графиня Старова. Тя е такава мила жена и толкова общителна. Като й споменах, че имам нужда от място, където да поостана за известно време, тя гостоприемно ме покани у тях.
— Да не си въобразяваш, че Владимир е лентяйствал този ден и е пропуснал да те проследи, а?
— Напротив — тросна му се тя. — Точно заради това графинята предложи да разменя дрехите си с нейната прислужница. Излязох, както и влязох, и прекарах остатъка от зимата с Олга Старова. Познаваш ли я? Тя е такава любезна дама, малко ексцентрична…
— Защо смяташе, че трябва да се скриеш от мен? Знаеш ли, че едва не полудях от тревога, че можеше да пътуваш в такова лошо време?
— Не съм се крила — възрази тя и веднага се поправи. — Е, може би в началото, да. Бях… — Не, нямаше да му признае, че се бе страхувала, че ако го види отново всичката й решителност може да се изпари, а и че състоянието й щеше да бъде изложено наяве. — Да кажем, че бях много разгневена от… от…
— Да? Че съм те използвал? Че съм те излъгал? Че съм бил влюбен в друга жена?
Жилещата насмешка в гласа му я попари като слана. Бузите й поаленяха. Наистина ли бе вярвала всичко това? Не беше ли заподозряла още в деня, когато се бе появил в Брокли Хол, изпълвайки я с паника, довела до бягството й в Лондон, че едва ли би бил там, ако все още обичаше друга?
„Помисли върху това, Катрин! Не беше в състояние да се изправиш лице в лице с него тези последни седмици именно защото знаеше, че може и да си грешила. Знаете също, че ще бъде бесен, задето си крила Алек от него. Чисто и просто се страхуваше, Катрин.“
Никога обаче не бе и помисляла, че може да я обича. Не бе разглеждала тази възможност като реална. Можеха ли мечтите да се сбъдват?
— Ти не искаше да се ожениш за мен, Дмитрий. Побесня като усети, че може да ти се наложи. Толкова се ядоса, че напусна града. Можеш ли да си представиш как се почувствах тогава?
— За интелигентна жена, Катрин, показваш забележителна липса на здрав разум понякога. Бях разгневен на себе си, не на теб. Тази същата нощ, преди да узная коя си, казах на Василий, че съм решил да не се женя, ако не мога да се оженя за теб. А по ирония на съдбата след не повече от месец Миша се появи, жив и здрав, с жена и дете.