— Но аз мислех…
— Всички мислехме. Завръщането му ме освободи от задълженията ми. Бих могъл да се оженя за тебе, Катя, без значение каква си. Но в нощта на бала всичко, за което си мислех, бе колко зле съм постъпвал с теб и дали ще е възможно да ми простиш. Да призная коя си, по-рано би означавало да рискувам да те изгубя, а това не можех да понеса. Но в края на краищата, аз те изгубих.
— Дмитрий…
— Лейди Катрин, бузките на Алек започват да се зачервяват — прекъсна я Алис. — Да се преместим ли в сянката, или ще наредите да го отведа вкъщи?
Катрин изстена вътрешно и изгледа гневно жената. Искаше й се да я удуши, задето бе извела детето на сцената. Дмитрий обаче им хвърли само бегъл поглед и продължи да се взира изпитателно в Катрин, сякаш че виждаше в нея — какво? — и тя не знаеше. Преди да успее да измисли какво да отговори на бавачката, Дмитрий трябва да бе осъзнал смисъла на въпроса и стигна сам до истината.
Обърна се рязко и впи очите си в Алек със съсредоточеност, която парализира Катрин. После взе момченцето от ръцете на бавачката и го разгледа отблизо, отбелязвайки всяка отделна характерна черта. Алек му се усмихна с беззъбата си уста.
— Съжалявам, Дмитрий — каза Катрин пресекливо. — Възнамерявах да ти кажа, когато се събрахме в Санкт Петербург. Наистина щях. Но след онова, което ти каза първия ден, реших да поизчакам, а после… след бала, бях прекалено разстроена, разгневена и наранена. Исках да се омъжа за теб, но не и да те принудя на това. И аз, аз не съм се крила от теб. След като изминаха няколко месеца без да ме откриеш, аз започнах да излизам често, дори минавах покрай къщата ти. Предполагам обаче, че тогава вече не си бил там.
Едва тогава погледна към нея, да й напомни:
— Търсех те.
— Осъзнавам го сега. Но навремето — предадох се, реших, че ще е най-добре и за двама ни, ако не се видим повече. Прибрах се вкъщи веднага след като Алек поотрасна достатъчно, за да пътува. Имаш право да знаеш за него. Не ти го отричам. Възнамерявах да ти пиша и да те уведомя, но ти изникна толкова бързо, че се изплаших. Прибрах се едва преди месец.
— След като не те намерих тук, се върнах в Русия. Като не те намерих и там, се върнах тук. Не можах да измисля нищо по-мъдро. Но времето беше предостатъчно, за да ми кажеш. Идвах у вас всеки ден.
— Знам, но… Изплаших се.
— От какво? Че ще ти го отнема? Че ще се разгневя? Катя, ще се пръсна от радост. Той е невероятен! Най-красивото бебе на света.
— Знам.
Не можа да не се усмихне на гордостта в очите и гласа му, като положи нежно бузката на Алек до своята и леко го притисна, преди да го върне на бавачката му.
— Заведи го вкъщи — нареди той на жената. — Моят човек ще те съпроводи, а господарката ти ще се прибере скоро.
Дмитрий махна с ръка и Катрин забеляза спрялата наблизо карета, от която слезе Владимир. Надеждният, верен Владимир. Ако не беше той, Катрин можеше никога да не срещне Дмитрий, Алек можеше да го няма. И като си помислеше колко само го мразеше в началото…
Дмитрий не каза нищо, докато каретата не потегли. Тогава се извърна към Катрин, а очите му бяха изпълнени с нежност.
— Обичам те, Катя. Омъжи се за мен.
— Аз…
Докосна с пръст устните й.
— Преди да кажеш нещо, искам да те предупредя, малка моя, че ако не харесам отговора ти, вероятно ще бъдеш отвлечена още веднъж, ти и момчето, и този път няма да има бягство.
— Да го считам ли за обещание?
Той нададе радостен вик, грабна я на ръце и я завъртя лудешки, преди отново да я спусне бавничко на земята, докато устните му не се сляха с нейните. В целувката му беше събрано всичко, отказвано му толкова самотни месеци. И както обикновено, леглото липсваше.
Глава 42
Когато Дмитрий върна Катрин у дома й, Владимир ги очакваше пред главния вход. В своята радост принцът сграбчи стария си слуга и го прегърна силно, оставяйки го без дъх.
— Тя се съгласи, Владимир!
— Досетих се, господарю. Поздравления. На вас също, милейди.
— Благодаря ти, Владимир. — Катрин кимна царствено. — И не се дръж толкова официално. Само защото аз ще бъда новата ти господарка, не означава, че ще настъпят чак толкова много промени. Аз съм великодушна и обещавам да те бичувам само в съботите.
Дмитрий се разсмя, когато забеляза как Владимир се изчервява.
— Той не знае, че се шегуваш, Катя. Трябва да подбираш по-внимателно мишените си.
— Глупости. Много добре знае, че се шегувам. Просто го мъчи съвестта. Не съм ли права, Владимир?
— Права сте, милейди.