— Съжалявам…
— Двайсет фунта.
— Абсурдно! — тросна се Катрин. Този човек беше започнал да й омръзва. Той не беше с всичкия си — За по-малко от това можете да си наемете цял легион прислужници. А сега ме извинете. — Тя му обърна гръб, като се молеше той да си тръгне.
Владимир въздъхна. Целият този пазарлък за нищо. Очевидно бе станало недоразумение. Прислужница? Тя изобщо не беше разбрала предложението му.
— Госпожице, простете ми, че не се изразих достатъчно ясно от самото начало. Господарят ми не се нуждае от услугите на прислужница. Той ви е забелязал и желае да сподели компанията ви тази вечер, за което ще ви заплати щедро. Ако трябва да бъда по-конкретен…
— Не! — Катрин се обърна с лице към него. Бузите й бяха пламнали. — Аз… о, сега вече разбирам.
Господи, как беше попаднала в тази налудничава ситуация? Инстинктът й подсказваше да му удари шамар. Но Люси не би се обидила от такова предложение; Люси би се зарадвала.
— Поласкана съм, естествено, но предложението не ме интересува.
— Трийсет фунта.
— Не — тросна се тя. — Независимо от цената. А сега си вървете…
Тя беше прекъсната от някакъв мъжки глас.
— Тук съм, шефе, ако вече си готов да пътуваш.
Владимир погледна назад и видя файтона на няколко крачки зад себе си.
— Добре. Завий на следващата пресечка. Ще ти кажа кога да спреш. — С тези думи той сложи ръка върху устата на жената и я завлече във файтона. — Избягала прислужница — обясни на кочияша, който го зяпаше с недоумение.
— Избягала прислужница ли? Виж сега, шефе, ако тя не иска да работи за теб, това си е нейна работа, нали? Не можеш да я принуждаваш… — Няколко банкноти, пъхнати в ръката му, промениха мнението му. — Както кажеш.
Катрин не бе успяла да извика. Никой ли не бе забелязал как я бяха отвлекли? Мъжът бе действал толкова бързо, че само за няколко секунди беше успял да я натика във файтона. Едва ли някой бе забелязал.
Лицето и гърдите й бяха незабавно затиснати плътно към седалката. Когато файтонът потегли, бонето й бе свалено и в устата й бе натъпкана носна кърпичка, която бе вързана зад врата й. Един твърд лакът се беше забил в гърба й и й пречеше да се изправи. След това ръцете й бяха издърпани зад гърба й и задържани с толкова сила, колкото беше необходима да я държи притисната към седалката. Катрин едва успяваше да движи краката си, но въпреки това мъжът прехвърли единия си крак върху тях, да ограничи още повече движенията й.
Мъжът беше достатъчно силен, за да я удържи само с едната си ръка, но това скоро се промени. Катрин осъзна защо, едва когато палтото му бе метнато върху тялото й. Прозорците, разбира се. Файтонът беше закрит и вътре беше тъмно, но ако се наложеше да спре по някаква причина, някой случаен минувач можеше да надникне през прозорците.
Този мъж наистина беше луд. Подобни неща не се случваха с Катрин Сейнт Джон. Но когато тя му кажеше коя е в действителност, той щеше да бъде принуден да я пусне. Нали?
Мъжът се надвеси над нея и тя чу гласа му през плата на палтото му.
— Съжалявам, момиче, но ти не ми остави друг избор Заповедите на принца се изпълняват безпрекословно. Той не сметна, че може да откажеш на молбата му. Нито една жена не му е отказвала досега. Най-красивите жени в Русия се борят за такава чест. Когато го видиш, ще разбереш защо. Няма друг мъж като принц Дмитрий.
Ако не беше със запушена уста, Катрин с удоволствие би му казала какво може да направи с въпросната чест. Нямало друг мъж като неговия принц! Нея изобщо не я интересуваше дали той беше най-красивият мъж на земята; тя не искаше да има нищо общо с него. По думите на похитителя и човек можеше да си помисли, че би трябвало да бъде благодарна за това отвличане. Какво безочие!
Файтонът спря. Трябваше да се измъкне от този луд. Той обаче не й даде такава възможност. Мъжът уви палтото си около Катрин и я вдигна, след което тръгна, като я носеше на ръце. Палтото покриваше лицето й и й пречеше да вижда.
Внезапно тя подуши мирис на храна. Кухня? Значи той я вкарваше през задната врата, а? В това имаше някаква надежда. Мъжът не искаше неговият принц да узнае какво беше направил слугата му. Той бе споменал, че този Дмитрий не смятал, че може да получи отказ. Един принц никога не би прибегнал до подобни мерки, за да получи жена. В крайна сметка нямаше да й се наложи да обяснява коя е и така да се изложи. Трябваше само да поговори с принца и да му каже, че предложението му не я интересува. Той сигурно щеше да я освободи незабавно.