Мъжът започна да се качва по някакви стълби, които сякаш нямаха край. Къде се намираха? Пътуването с файтона не беше продължило дълго, не по-дълго отколкото беше пътят до собствения й дом. Господи, дали пък не се намираше в някаква къща на Кавендиш Скуеър, близо до собствения си дом? Каква ирония! Но Катрин не беше чувала за принц, който да се е настанил в съседство. И дали изобщо съществуваше принц, или този луд мъж не отвличаше млади жени за собствено забавление и измисляше разни истории, за да улесни задачата си?
Похитителят й заговори отново, но този път на език, който не й беше познат, а тя познаваше почти всички европейски езици. Някаква жена му отговори на същия странен… Руски! Той бе споменал Русия. Тези хора бяха руснаци, варварите от Севера! Разбира се, тяхната страна беше пълна с принцове. Не носеха ли всички стари аристократи там тази титла?
Отвори се някаква врата и след още няколко стъпала Катрин бе спусната внимателно на крака. Палтото бе свалено и Катрин незабавно издърпа кърпичката от устата си. Първата мисъл, която й мина през главата, бе да стовари гнева си върху мъжа, който стоеше и я гледаше с любопитство. Необходимо й беше огромно усилие, за да не се поддаде на това импулсивно желание.
— Успокой се, Катрин. Той е просто варварин и има варварски манталитет. Вероятно дори не знае, че онова, което извърши, е престъпление — говореше на себе си тя.
— Ние не сме варвари — отвърна мъжът на френски.
— Говорите ли английски? — попита тя.
— Знам само няколко думи. И преди съм чувал англичани да ме наричат варварин. Какво друго казахте?
— Няма значение. Говорех на себе си, а не на вас. Имам такъв навик.
— Със спусната коса сте по-красива. Принцът ще бъде доволен.
Значи затова я оглеждаше така.
— С ласкателствата няма да спечелите нищо, господине.
— Извинете. — Той се поклони почтително, след което осъзна какво беше направил и се ухили. За слугиня тази жена беше твърде високомерна. Но все пак това не беше Русия, а Англия. — Казвам се Владимир Киров. Казвам ви това, защото трябва да говорим…
— Не, аз нямам какво повече да ви кажа, господин Киров. Вие просто ще уведомите господаря си, че съм тук. Ще говоря само с него.
— Той няма да дойде до довечера.
— Доведете го! — Катрин се изненада колко много бе повишила глас, но мъжът само поклати глава — Много малко ми остава да се разкрещя като ненормална, господин Киров, — предупреди тя с тон, който смяташе, че е доста разумен при тези обстоятелства. — Вие ме обидихте, отвлякохте ме, а както виждате, аз все още съм спокойна. Не съм някаква хленчеща глупачка, която припада при най-малкото затруднение. Въпреки това обаче вече съм на края на възможностите си. Не се продавам на каквато и да било цена. Дори кралски откуп не е в състояние да промени това. Така че ще бъде най-добре да ме пуснете веднага.
— Упорита сте, но това не променя нищо. Ще останете тук. Не. — Той вдигна ръка, когато Катрин отвори уста. — Не ви препоръчвам да викате. Пред вратата има двама души, които незабавно ще влязат да ви усмирят. Подобно нещо ще ви създаде доста неудобства, а това не е необходимо. Ще ви дам няколко часа да премислите.
Катрин не му повярва за двамата души пред вратата, докато той не излезе от стаята и тя не ги видя да стоят отвън — мъже със свирепи лица, облечени в еднакви униформи с дълги туники, широки панталони, затъкнати във високи ботуши и дълги, криви саби на бедрата Невероятно. Цялото домакинство ли участваше в това престъпление? Очевидно беше така. Единствената й надежда беше принцът.
Глава 5
— Какво да правя, Маруся? — попита Владимир съпругата си. — Той я иска. Тя отказва да сподели леглото му. Никога досега не съм се изправял срещу такъв проблем.
— Намери му друга — отвърна веднага тя, сякаш решението беше очевидно. — Знаеш какво ще се случи, ако той бъде разочарован тази вечер. Няма да можем да му угодим през цялото пътуване обратно. Ако баба му не го беше смъмрила за похожденията му, нямаше да бъде толкова лошо. Но тя го предупреди да стои настрани от прислужниците й и той се подчини от уважение към нея. Не се е облекчавал сексуално, откакто сме стъпили тук — невероятно дълго време, за да се откаже сега принцът доброволно. Пътуването към дома ще бъде десет пъти по-ужасно, отколкото докато идвахме насам и онази глупава графиня си промени мнението в последния момент и реши да не отплава с него.
Всичко това беше известно на Владимир. Проблемът му беше не само в това, че никога досега не му се бе случвало да се провали, изпълнявайки желанията на господаря си; тук ставаше дума да се гарантира приятно пътуване на всички вместо няколко седмици, през които Дмитрий щеше да бъде в мрачно настроение. Не че принцът не можеше да остане без жена, ако се налагаше, както щеше да бъде по време на пътуването им към Русия. Но когато такава нужда нямаше, както тази вечер, нищо не трябваше да му попречи да получи каквото искаше, защото, когато Дмитрий не беше щастлив, никой в домакинството му не беше щастлив.