Бет се обърна към сестра си и две едри сълзи се търкулнаха по бузите й.
— Лесно ти е да говориш така, Кит. Татко не затръшна вратата под носа на твоя годеник.
— Годеник?
— Ами да, разбира се. Уилям ми направи предложение, преди да поиска благословията на татко, и аз се съгласих.
— Разбирам.
— О, моля те, не ми дръж такъв тон! — извика Бет. — Не се дръж с мен, сякаш съм някоя слугиня, която си е навлякла недоволството ти.
Неочакваното избухване на сестра й завари Катрин неподготвена. Господи, дали наистина се държеше толкова снизходително?
— Съжалявам, Бет — каза тя искрено. — Знам, че самата аз никога не съм изпадала в такова положение, така че не ми е лесно да разбера…
— Не си ли се влюбвала поне малко, поне веднъж? — попита я Бет.
Катрин беше единствената, която можеше да убеди баща им да промени решението си, но ако не разбираше колко важно беше…
— Бет, знаеш, че не вярвам в… искам да кажа…
Умолителното изражение на сестра й правеше всичко това много трудно за Катрин. Пристигането на прислужницата, която донесе подноса със закуската, й спести необходимостта да каже истината — че тя се смяташе за невероятно щастлива от факта, че беше една от малкото жени, които гледаха практично на любовта Любовта беше глупаво и безполезно чувство То се отразяваше върху поведението на хората и объркваше живота им Но Бет не искаше да чуе това точно сега; тя имаше нужда от съчувствие, а не от присмех.
Катрин взе чаша горещо кафе и отиде до прозореца. Тя изчака прислужницата да затвори вратата след себе си, след което се обърна към сестра си.
— Имаше един младеж, за когото мислех, че ще свърши работа — каза Катрин.
— Той обичаше ли те?
— Той дори не знаеше за съществуването ми — каза Катрин и си спомни за младия лорд, който й се бе сторил толкова красив — Виждахме се цял сезон, но всеки път, когато заговорехме, той сякаш гледаше през мен, като че ли изобщо ме нямаше. Вниманието му беше насочено към по-красивите момичета.
— Значи си била наранена?
— Не, аз… съжалявам, скъпа, но дори тогава бях реалистка. Той беше твърде хубав, за да се заинтересува от мен, въпреки че не беше толкова богат, а аз бях добра партия във финансово отношение. Знаех, че нямах никакви шансове да го имам, и затова не се притесних, когато очакванията ми се оправдаха.
— Значи не си го обичала истински — въздъхна Бет.
Катрин се поколеба, но най-накрая поклати глава.
— Любов! Бет, това е единственото чувство, което идва и си отива със забележително постоянство. Да вземем за пример твоята приятелка Мари. Колко пъти се е влюбвала, откакто я познаваш? Поне шест.
— Това не е любов Мари не е достатъчно голяма, за да изпита истинска любов.
— А ти си, така ли?
— Да! — заяви категорично Бет — О, Кит, защо не можеш да разбереш? Аз обичам Уилям!
Време беше тежката истина да бъде напомнена отново, тъй като Бет очевидно не беше обърнала голямо внимание на думите на баща си.
— Лорд Сеймур е търсач на пари. Той е пропилял наследството си на хазарт, заложил е недвижимите си имоти и сега трябва да се ожени заради пари, а ти, Елизабет, си идеалната възможност.
— Не го вярвам! Никога няма да го повярвам!
— Татко не би излъгал за нещо такова, а ако лорд Сеймур ти е казал нещо друго, значи е лъжец.
— Не ме интересува. Ще се омъжа за него въпреки това.
— Не мога да ти позволя да направиш това, скъпа — каза твърдо Катрин. — Татко не те е заплашвал напразно. Той ще те остави без шилинг в джоба. Тогава двамата с твоя Уилям ще трябва да живеете като просяци. Няма да позволя да си съсипеш живота заради този мошеник.
— О, защо изобщо смятах, че можеш да ми помогнеш? — извика Бет — Ти не разбираш нищо А и как би могла да разбереш? Та ти си просто една съсухрена стара мома! — И двете подскочиха при тези думи. — О, господи. Кит, не исках да кажа това!
Въпреки това обвинението причини болка на Катрин.
— Знам, Бет. — Тя се опита да се усмихне, но не успя.
В стаята влезе друга прислужница, която носеше две вази. Катрин я изпрати в своята дневна и тръгна към вратата. Преди да излезе, тя се спря и се обърна към сестра си.
— Мисля, че известно време не трябва да говорим повече за това. Искам за теб само най-доброто, но точно сега ти не можеш да осъзнаеш това.
Елизабет закърши ръце в продължение на няколко секунди, след което скочи и последва сестра си навън. Никога не бе виждала Катрин толкова потресена. Уилям беше забравен за момента.
Тя нареди на прислужницата да излезе от голямата стая и започна да крачи напред-назад по дебелия килим, които покриваше целия под. Катрин не й обърна внимание и започна да подрежда розите си.