— Това няма да й хареса, момчето ми. Анастасия неведнъж ми е казвала, че бракът не е за нея и че нейните възгледи по въпроса се дължат изцяло на теб.
— Е, може би ще си промени мнението, като разбере, че възнамерявам да се оженя преди края на тази година.
— Сериозно ли говориш? — попита изненадано Ленор.
— Напълно — отвърна той — Това пътуване прекъсна ухажването ми.
Глава 3
Катрин сложи поредния студен компрес на челото си и се отпусна назад върху шезлонга. Беше се оттеглила в стаята си след сутрешната си среща с прислугата, на която им бе разпределила задачите за деня. Ужасното главоболие не искаше да си отиде. На бала предишната вечер изглежда бе прекалила с шампанското. Това не беше обичайно за нея. Тя рядко пиеше алкохол на празненства и никога, когато беше домакиня.
Личната й прислужница Люси подреждаше спалнята на господарката си. Подносът със закуската си стоеше недокоснат Катрин все още нямаше апетит.
Катрин въздъхна силно и продължително. За щастие балът се беше оказал успешен, въпреки че тя се беше по-напила. Дори Уорън бе успял да се появи. Самата вечер нямаше нищо общо с главоболието й. То се дължеше на Елизабет и на съобщението, което нейната прислужница бе предала тъкмо когато гостите бяха започнали да пристигат — че тъй като Уилям не бил поканен, тя също нямало да присъства.
Това беше невероятно. През седмицата, която бе изминала от разговора със сестра й, Бет не бе казала нито дума, не бе проляла нито сълза и не бе отронила нито една въздишка. Катрин бе започнала да вярва, че сестра й наистина е приела фактите. И след това, като гръм от ясно небе, съобщението, което Катрин бе получила, й бе показало недвусмислено, че Бет изобщо не беше забравила Уилям — което пък я караше да се пита защо в такъв случай сестра й бе престанала да лее сълзи.
Какво трябваше да си мисли, по дяволите? О, точно в този момент тя не беше способна да мисли трезво, тъй като имаше чувството, че главата й щеше да се разцепи всеки миг.
На вратата се почука силно и Катрин направи гримаса. В стаята влезе Елизабет, облечена като за излизане.
— Марта ми каза, че не се чувстваш добре, Кит.
Нито дума за отсъствието й миналата вечер; Бет дори не изглеждаше виновна. И всичко това след усилията, които Катрин бе положила, за да организира този бал, като покани най-подходящите за сестра й ергени с надеждата, че някой от тях може да привлече вниманието на Бет. Е, балът не беше кой знае какво. Да забавляваш двеста души, беше лесно, ако човек знае как да направи така, че всичко да върви по мед и масло.
— Страхувам се, че снощи попрекалих малко с алкохола, скъпа — призна си Катрин. — Не е нищо страшно. Ще се оправя след няколко часа.
— Това е добре.
Бет изглеждаше отнесена. Защо? И къде беше тръгнала?
Катрин не беше готова да повдигне отново въпроса за лорд Сеймур, но трябваше да разбере къде щеше да ходи сестра й. Тя изпита неприятно предчувствие.
— Излизаш ли?
— Да.
— В такъв случай ще трябва да накараш Джон да те закара. Хенри се разболя вчера.
— Това… това няма да бъде необходимо, Кит. Отивам само да се… да се поразходя.
— Да се разходиш ли?
— Да. В случай, че не си забелязала, денят е прекрасен, просто идеален за разходка.
— Не съм забелязала. Знаеш, че рядко обръщам внимание на времето. — Господи, каква разходка? Бет почти никога не ходеше пеша. От ходенето я заболяваха краката. И защо сестра й се държеше толкова неуверено? — Колко те се бавиш, скъпа?
— О, не знам — отвърна Бет. — Може да отскоча до магазините на Риджънт Стрийт, преди да се появят следобедните тълпи Знаеш какъв ужас е понякога между два и четири.
Катрин не знаеше какво да каже и преди да успее да се опомни, Бет излезе от стаята и затвори вратата зад себе си. Миг по-късно Катрин забрави за главоболието си, когато й хрумна една удивителна мисъл. „Господи, тя не би постъпила толкова глупаво, нали?“ Но необичайното поведение на сестра й, смехотворното й изявление, че отива на разходка, още по-абсурдното твърдение, че може да тръгне да обикаля магазините без карета, в която да товари покупките си. Тя отиваше на среща с Уилям! И щом се държеше толкова потайно, значи възнамеряваше да избяга с него! Двамата бяха имали достатъчно време, за да получат разрешително за брак. Градът беше пълен с църкви.
— Люси!
Червенокосата прислужница се появи почти незабавно на вратата на спалнята.
— Лейди Катрин?
— Бързо извикай сестра ми тук!
Разтревожена от тона на господарката си, прислужницата буквално излетя от стаята. Тя настигна лейди Елизабет на стълбите и двете се върнаха заедно в дневната на Катрин.