— Какво има, Кит?
Този път изражението на Бет определено беше виновно. Катрин мислеше трескаво.
— Бет, бъди така добра да обсъдиш утрешното меню с Кук вместо мен. Точно сега не се чувствам в състояние да вземам решения.
— Разбира се, Кит.
Елизабет излезе от стаята, оставяйки Люси да гледа объркано господарката си.
— Не обсъдихте ли вече менюто…
Катрин скочи от шезлонга.
— Да, да, но отиването до кухнята ще я забави, докато успея да се преоблека. Ако готвачката не й каже, че вече съм говорила с нея, ще успея да се справя без проблем.
— Нищо не разбирам, лейди Катрин.
— Разбира се, че не разбираш. Аз и не очаквам това от теб. Трябва да предотвратя една ужасна трагедия. Сестра ми възнамерява да избяга, за да се омъжи!
При тези думи Люси зяпна господарката си. Тя бе чула клюките, които се разпространяваха между слугите по отношение на лейди Елизабет и младия лорд Сеймур, както и какво беше заплашил да направи графът, ако дъщеря му решеше да се омъжи против волята му.
— Не трябва ли да я спрете, милейди?
— Не ставай глупава Не мога да й попреча, без да имам доказателство за намеренията й — каза нетърпеливо Катрин, докато разкопчаваше роклята си. — Бързо ми дай роклята си, Люси! — След това продължи предишната си мисъл: — На нея ще й бъде много лесно да се измъкне отново в момент, в който няма да очаквам това. Не мога да я заключа в стаята й и да не я пускам да излезе. Трябва да ги проследя до църквата и да им попреча на място. Побързай, Люси! След това ще я заведа в Брокли Хол, където мога да я държа под око.
Прислужницата не разбра всичко, но бързо свали черната си памучна униформа и я подаде на господарката си.
— Но защо ви трябва…
— Помогни ми да се облека, Люси. Можеш да облечеш моята рокля, когато тръгна. За да не бъда разпозната, разбира се — добави тя в отговор на въпроса на прислужницата. — Ако тя види, че я следя, няма да се срещне с лорд Сеймур, аз няма да получа доказателството, което искам, и няма да мога да направя нищо повече, докато тя не опита отново.
— Но, лейди Катрин, сигурно не искате да кажете, че ще излезете навън облечена като прислужница! — възкликна Люси, докато й помагаше да закопчее роклята.
— Точно това искам, Люси, да бъда предрешена. Дори ако Бет ме забележи, няма да ме познае в тези дрехи — изрече Катрин, докато се опитваше да надене полата върху многобройните си фусти, но не можа да я прокара през ханша си. Роклята на Люси й прилягаше много по-добре. — Тая няма да я бъде. Трябва да махна това-онова. Ето, сега е по-добре. — Четири броя фусти паднаха на пода и черната пола вече се облече с лекота. Малко й беше дълга, тъй като Люси беше някой и друг инч по-висока, но нищо не можеше да се направи. — Нали не носиш тая дълга престилка, когато излизаш навън, Люси?
— Не.
— Тъй си и мислех, но не бях сигурна. Ох, защо никога не съм се замисляла за тези неща! А чадърче?
— Не, милейди, само онази чантичка…
— Тази ли? — посочи Катрин — Идеално. Няма да имаш нищо против да я използвам, нали? Много добре, наистина искам да се превъплътя добре. О, тези украшения ще ми подхождат, струва ми се — рече тя и грабна рубинен пръстен и наниз фалшиви перли. — А сега ми донеси едно боне. Така ще скрия лицето си.
Прислужницата се втурна към гардероба и се върна с най-старото боне на Катрин.
— Това е твърде хубаво, милейди.
Катрин сграбчи бонето и бързо откъсна всички украси.
— Как ти се струва сега?
— Идеално, милейди. Вече не изглеждате като…
Катрин се ухили, когато Люси не довърши изречението, и се изчерви.
— Като дама ли? — подсказа тя и се разсмя, когато прислужницата й се изчерви още повече — Няма значение, моето момиче. Точно това искам.
— О, милейди, това… това ме тревожи. На улицата мъжете могат да се държат много волно. Нали ще вземете няколко лакеи…
— За бога, не! — възкликна Катрин — Бет ги познава всичките.
— Но…
— Не, скъпа, ще се оправя сама.
— Но…
— Трябва да тръгвам!
Вратата се затвори след господарката й и Люси останала кърши ръце в стаята. В какво се беше замесила? Лейди Катрин не бе вършила нищо подобно през живота си. Тя дори не знаеше какво правеше. Само преди една седмица един здрав мъжага беше нападнал Люси на улицата, а тя бе носила същата тази рокля. Ако някакъв джентълмен в красива карета не й се беше притекъл на помощ, един бог знаеше какво би могло да се случи. Но този мъж не беше първият, който й бе правил неприлично предложение. А сега лейди Катрин беше излязла облечена като прислужница.
Катрин не приличаше съвсем на прислужница. По външен вид — да, но не и по походка и поведение. Независимо от дрехите, които носеше, тя си оставаше дъщеря на граф. Катрин не знаеше как да се държи като слугиня и дори не се опитваше. Това не беше необходимо. Сега най-важното беше Елизабет да не я разпознае, ако случайно погледнеше назад. А Бет поглеждаше назад на всеки няколко минути, което потвърждаваше подозренията на Катрин. Всеки път на Катрин й се налагаше да сведе бързо глава, но засега сестра й не я беше познала.