Тя проследи Елизабет по Оксфорд Стрийт, след което сестра й зави наляво. Катрин продължи да върви далеч след Бет; зелената копринена рокля на сестра й се виждаше лесно дори когато по тротоарите започнаха да се появяват повече хора.
Бет наистина беше тръгнала към Риджънт Стрийт, която се намираше след следващата пряка, но това не беше достатъчно, за да успокои подозренията на Катрин. Мястото бе подходящо за среща с Уилям, не толкова оживено, колкото следобедите, но все пак щъкаха много работници, отправили се за работа, както и домашни прислужници, тръгнали на пазар, а и се движеха многобройни коли и каляски, стрелкащи се в двете посоки.
Когато Бет зави към Риджънт Стрийт, Катрин я изгуби от погледа си и тръгна бързо към пресечката. Там обаче й се наложи да спре внезапно. Сестра й беше застанала пред витрината на третия магазин след ъгъла и разглеждаше изложените стоки. Катрин не посмя да се приближи повече и остана да чака на мястото си, като потрепваше нетърпеливо с крак, без да обръща внимание на хората, които минаваха покрай нея.
— Здравей, сладурче.
Катрин не чу мъжа, тъй като дори не си бе помисляла, че той би се осмелил да я заговори.
— Не се прави на важна — Той я сграбчи за ръката, за да привлече вниманието й.
— Извинете. — Тя го изгледа високомерно.
Мъжът не я пусна.
— Правиш се на недостъпна, а? Нищо, на мен това ми харесва.
Той беше облечен в костюм, дори носеше бастун, но обноските му бяха доста груби. Никога досега непознат не я беше докосвал. Тя бе живяла постоянно заобиколена от слуги и пажове, за да предотврати подобно нещо. Сега Катрин не знаеше как да се справи, но инстинктът я накара да дръпне назад ръката си. Мъжът обаче не я пусна.
— Вървете си, господине! Не желая да бъда обезпокоявана.
— Хайде, сладурче, не се надувай толкова. — Той й се хилеше, явно доволен от внезапното предизвикателство. — Ти просто си стоиш тук и нямаш никаква работа. Няма да ти се отрази зле да убиеш времето.
Катрин беше възмутена. Как можеше да спори с този човек? Очевидно това беше невъзможно.
Тя замахна към него с дамската чантичка на Люси. Мъжът пусна ръката й, за да отскочи назад. Успя да избегне удара, но се блъсна в някакъв мъж, който чакаше да пресече улицата. Другият мъж отблъсна нахалника и изруга яростно, от което на Катрин й пламнаха ушите.
Когато човекът, който беше заговорил Катрин, се изправи, той се втренчи ядосано в нея.
— Кучка.
Катрин се разяри. Едва успя да се възпре да не се принизи до неговото ниво и да му каже какво да направи с необоснованото си възмущение. Но тя беше твърде добре възпитана, за да го направи. Катрин обърна гръб на мъжа и изстена тихо, като видя, че междувременно Елизабет отново бе тръгнала напред и се бе отдалечила доста.
Глава 4
Забавянето дразнеше Анастасия. Струваше й се, че каретата им стоеше вече половин час на този оживен ъгъл в очакване на пролука в задръстването на движението на Риджънт Стрнйт, за да могат да преминат и да продължат по пътя си. Къщата на чичо им се намираше само на няколко пресечки по-надолу. Да беше вървяла пеша, сигурно щеше да стигне по-бързо.
— Мразя този град — оплака се Анастасия.
Улиците са толкова тесни и винаги оживени в сравнение със Санкт Петербург. При това тук никой не бърза.
Дмитрий не каза нищо, дори не й напомни, че тя самата бе твърдяла, че желае да остане да живее тук. Той продължи да гледа през прозореца. Какво очакваше тя?
По време на пътуването им до Лондон той й бе казал само няколко думи, но, от друга страна, преди да напуснат дома на херцогинята, й бе казал повече от достатъчно.
Анастасия потръпна, когато си спомни гнева му. Дмитрий не я беше бил, но на нея почти й се бе приискало да го направи. Гневът му й бе подействал също толкова разстройващо.
След като бе използвал всички възможни епитети, за да я изкара безчувствена глупачка, той й бе казал презрително:
— Какво правиш в леглото и в чие легло, не е моя работа. Дал ти бях същата свобода, която давам и на себе си. Но аз не съм дошъл тук за това, нали, Настя? Тук съм, защото ти си имала наглостта да се противопоставиш на желанията на баба.
— Но от нейна страна не беше оправдано да ме изпраща у дома за такава дреболия.