— Винаги можем да използваме повече. Заложено ли е в бюджета?
— Хм, не съвсем. Това пътуване е извънреден разход.
— След колко време ще дойдат тези пари от „Енджълком“?
— Ако изобщо дойдат — нямам никаква представа. Надявам се да разбера нещо повече, когато се срещна с Макс след няколко седмици. Мисля, че обикновено отнема няколко месеца, но имам чувството, че той е в състояние да ускори нещата, ако наистина се заинтересува.
— Добре, ще го измислим някак си. Имам тук наоколо няколко стари устройства, които мога да включа в краен случай. Да се надяваме само, че университетският интернет няма да блокира.
— Давай, магьоснико.
Разбрах едва двадесет процента от това, което Сид каза, обаче не се съмнявах, че той е гений, така че му вярвах, че ще измисли нещо. В никакъв случай не можеше да се събуди преди пладне, обаче за няколко часа можеше да сглоби компютър от рам чипове и дънни платки. Освен това, „Клозпен“ бе станал и негова рожба и също като мен, тези дни той почти не се занимаваше с друго. Благодарна бях за неговата самоотверженост, дори ако това означаваше да се съобразявам с чудатостите му.
— Как върви търсенето на работа? — попитах аз, като се надявах, че и той като мен не е въодушевен от перспективата да се гмурне в истинския живот.
— Скучно. Не отделям достатъчно време за това.
Тайно облекчена, замълчах и станах, за да се заема с чистене.
— Ерика, няма нужда да правиш това. Ще изчистя днес, обещавам.
— Не се притеснявай. Направи така, че сайтът да бъде достъпен през следващите четиридесет и осем часа и ще смятаме, че сме квит.
— Дадено.
Веднага щом влязохме във Вин разбрах, че Али бе права. Едва минаваше десет часа в петък вечерта и казиното гъмжеше от сексапилни жени, облечени в най-миниатюрните рокли, които някога бях виждала. В сравнение с тях приличах на монахиня. В стаята Али ме наконти, преди да излезем на разузнаване в хотела. Избрах тясна черна рокля и светлобежови обувки с високи токове и оставих косата си леко разрошена на вълни.
— Момичетата тук вероятна ходят на църква с такива рокли, Али.
— Ти пък. Изправи се малко. — Тя придърпа блестящата си рокличка, за да подчертае улея между гърдите си.
Моите гърди с лекота издуваха облото деколте на роклята ми. Очевидно стресът изобщо не ги бе смалил. — Не, благодаря. Искам да оставя малко храна за въображението. И ти трябва да правиш така.
— Както и да е. Тъй или инак, не познаваме никого тук. — Тя разкърши рамене.
Не можех да не се съглася. Може би бе възможност да се поотпусна малко, но можеше да се окаже и опасно. Благодарение на Блейк, кожата ми тръпнеше от почти болезненото желание да бъда докосвана, навсякъде. Вибраторът ми не можеше да утоли нуждата, която той бе породил и рискувах да отвлека вкъщи първия двойник на Блейк, когото успеех да докопам.
Щом се сещах за презентацията, започвах да си представям как би могла да завърши онази сутрин, като в края на всички сценарии лежах по гръб на заседателната маса и крещях името му. Исусе Христе. Отхвърлих тази мисъл. Той бе в черния ми списък, а не в списъка ми с предстоящи задачи.
Али ме разсейваше, докато се контеше и суетеше с аксесоарите. Никой не обичаше модата повече от Али. В началото не можех да разбера как е възможно да изразходва толкова много енергия за външния си вид, обаче накрая проумях, че модата е по-скоро свързана с това човек да се чувства добре в кожата си, отколкото да впечатлява околните, въпреки че безспорно допринасяше и за това.
Минаваше полунощ, когато прекрачихме прага на казиното, на път към крайната ни цел — барът в другия край. Мястото бе претъпкано и Али ме улови за ръка, за да се промъкнем през тълпата високо говорещи, възбудени хора.
— Ерика!
Забавих крачка, убедена, че чувам името си сред врявата. Едва ли бях единствената Ерика тук, но когато го чух отново, се обърнах по посока на гласа и видях познато лице. Блейк стоеше до близката маса за рулетка и гледаше втренчено право към мен.
— По дяволите! Да се махаме оттук. Погледнах встрани и тръгнах напред, като повлякох Али зад себе си.
— Почакай, кой е този? — Али ме спря, като предизвика леко задръстване зад нас.
— Това е Блейк Ландън.
— Еха, какво прави той тук?
— Не ме интересува. Просто искам да бъда колкото може по-далеч от този мъж.
— Той гледа право към теб, Ерика. Дай да отидем да му кажем здрасти.
Али му махна с ръка и ме повлече към масата, където той играеше. Като по чудо изглеждаше още по-красив, отколкото го помнех. С черна риза и сив костюм — безупречен. Плашещ. Сексапилен като дявол. Поех дълбоко дъх и нервно прибрах къдрица коса зад ухото си, като се молех той да не долови сексуалната ми възбуда, която на този етап бе осезаема.