Той играеше на едро и Али се хващаше. Не можех да преценя дали е заинтригувана или прави наистина добър пиар. Надявах се да е последното.
— Всъщност, Хийт е мой вицепрезидент за бизнес развитие. В този смисъл, и той е тук заради конференцията.
Хийт се изсмя.
— Щом работата на Блейк го отведе във Вегас, участието ми в компанията изведнъж става много важно. Имаме гръмки титли, но повечето от нас просто кръжим около Блейк. Той върши истинската работа.
Очаквах Блейк да отговори, обаче челюстта му само трепна. Изглеждаше някак различен, по-сериозен от преди. Отпуснат, овладян, обаче зад спокойното му държане усещах напрежение.
Али наруши мълчанието.
— Също като Ерика. Тя е нашият безстрашен лидер.
Блейк се готвеше да каже нещо, когато дойде келнерът, понесъл шотове с текила достатъчни, за да гарантират вземането на неправилни решения по-късно през нощта. Вдигнах чашата, като се споразумях с текилата, че този шот бе бъде пръв и последен. Нямах доверие в себе си, докато Блейк бе наоколо, а тя ме караше да върша необмислени неща.
Хийт вдигна чашата си.
— За какво ще пием? — попитах аз.
— За печалбата — отвърна той и ние се чукнахме.
Можех да пия за това. Изпразних чашата, грабнах резен лимон и го засмуках, за да потуша пожара от изпития алкохол.
През следващия час и нещо Хийт ни забавляваше с историите си — за приключения в Син Сити, за обиколки с раница на гръб из Европа, за разкошния живот в Дубай. Чаровен и забавен, Хийт беше магнетичен по свой начин. Али му задаваше въпроси и го караше да говори, което бе облекчение за мен. Още бях сърдита на Блейк и не се чувствах готова да споделям каквито и да е клюки от личния си живот.
— Да ти поръчам още едно питие? Или нещо различно?
Потръпнах при звука на дълбокия му глас, който успешно успя да ме откъсне от взаимоотношенията между Хийт и Али.
— Трябва да говоря на сутрешното заседание — казах аз.
Би трябвало да кажа лека нощ. Беше почти два след полунощ местно време. Дългият ден бе започнал да ми се отразява, но не бях сигурна дали и с Али е така. — Искаш ли да тръгваме, Али?
— Хм… — тя погледна Хийт.
— Останете още малко — каза меко той.
Тя ме погледна отново и с очи, пламнали като коледни свещи, казваше „да“.
— Сигурна ли си, Али?
— Да, след малко ще тръгна. Не се безпокой.
Али сияеше. Текилата вече бе победила.
— Ще я върна напълно невредима — обеща Хийт.
Почти му повярвах. Обикновено щях да я накарам да тръгне за свое собствено добро, но тази нощ не исках да ѝ развалям удоволствието.
Блейк се изправи заедно с мен.
— Ще те изпратя.
— Не, благодаря. Така съм си добре.
— И аз се прибирам. Може да вървим заедно.
Отстъпих, донякъде уверена, че ще мога да преживея следващите десет минути насаме с него.
Насочихме се към асансьорите и ръката на Блейк, полегнала под кръста ми ме насочи към една празна кабина.
— Изглежда си подхождат — каза той като наруши мълчанието.
— Забелязах. Брат ти е много чаровен.
— Брат ми е труден човек — той поклати глава и прокара пръсти през косата си.
— И Али понякога е такава. Може би ще се пазят взаимно.
Блейк повдигна вежди с видимо недоверие.
Отново се възцари тишина. Бръмченето на асансьора сякаш засилваше енергията помежду ни, като че желанието, което изпитвах към Блейк се бе материализирало и сега се излъчваше от тишината. Очевидно бях подценявала колко дълги могат да се окажат десет минути, прекарани с него.
Когато асансьорът спря на моя етаж, Блейк ме изведе навън и ме придружи по коридора до вратата ми.
— Пристигнахме — казах аз като се надявах раздялата да бъде кратка.
Вместо това ръката му се плъзна от гърба до лакътя ми и после надолу, докато се оказахме хванати за ръце. Той описваше малки кръгчета по дланта ми с възглавничката на палеца си и в този момент не бях сигурна дали усещането не ми причинява истинска болка. Като електрически шок за целия ми организъм, който се разпростираше до върховете на пръстите ми и на други места.
— Блейк, аз…
Тялото ми се бунтуваше срещу тираничните опасения на разума ми. Лицето му беше на сантиметри от моето и за пореден път ме опияняваше с уханието си, което ми напомняше за първия път, когато се срещнахме.
— Няма ли да ме поканиш да пийнем нещо? — промълви той. Прокара език по долната си устна и го прехапа със зъби. В начина, по който ме гледаше нямаше нищо невинно.
Но кой можеше да му откаже?
Преглътнах тежко и отстъпих малко назад, като се изключих от магнитния поток на хватката му. Поклатих глава и усуках нервно косата си, като се опитвах да отклоня вниманието си от устните му.