— Трябва да ставам след няколко часа.
— Аз също.
Това беше същият Блейк Ландън, който само преди няколко дни почти бе успял да разбие шансовете за финансиране на компанията ми. Не бях готова да си легна с този мъж. Нали така?
Поех дълбоко дъх и го погледнах право в очите.
— Блейк, сигурна съм, че не си свикнал да чуваш това, но наистина не проявявам интерес. Прекарахме забавно тази вечер, обаче аз съм тук, за да работя.
— Не изглеждаш като човек, който е тук по работа.
Погледнах го с присвити очи, но той само се усмихваше.
— Не, сериозно, Ерика, нима искаш да кажеш, че изобщо не те привличам? — подпря се с ръце на стената и ме обкръжи с тялото си.
Твърдо решена да запазя дистанция между нас се притиснах към вратата. Междувременно сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Нима тези няколко сантиметра, които ни разделяха бяха последния бастион между мен и… нощта на живота ми?
Не, между мен и една огромна грешка.
— Ако си просиш комплимент, няма да го получиш от мен — казах аз. — Дори да ме привличаше, нямаше да се поддам по ред причини, не на последно място, че не искам да усложнявам, доколкото зависи от мен отношенията си с „Енджълком“.
— Аз няма да инвестирам в проекта ти, така че не виждам никакво усложнение.
— Не съм съгласна.
— Как мога да те убедя? — той предизвикателно се ухили.
Костюмът му леко се опъваше по ръцете и бедрата му. За Бога, компютърджиите не трябваше да бъдат толкова сексапилни. Единственото, което исках, е да го разопаковам като коледен подарък. Как бих могла да му устоя, ако той отново ме докоснеше, или не дай Боже, ме целунеше?
Страстно желаех да завлека Блейк в стаята си и да го чукам до безсъзнание, но имаше и по-добър вариант.
— Много е просто. Не можеш.
Обърнах се и започнах да ровя в чантата си за ключа. В следващия миг той се озова зад мен и една топла, властна ръка обви кръста ми. Затворих очи и тежко преглътнах, замаяна от внезапния допир.
— Сигурна ли си?
С усилие си поех дъх, като отчаяно се опитвах да не обръщам внимание как тялото му притиска към моето. Устните ми отказваха да изрекат необходимите думи, така че просто кимнах, като се молех да ме остави на мира.
Ръката му се отдръпна и се спря на ханша ми. Отново започна да ме докосва като че ме притежаваше. За проклетия, вместо да ме обиди, това все повече ме възбуждаше. И все пак не можех да поема по този път с него.
— Сигурна съм — гласът ми издайнически трепна.
Дланта му се плъзна нагоре по ръката до рамото и отмахна косите от врата ми. Нежно целуна тила ми, а устните му се задържаха върху кожата ми, докато пламнах отново. Погледът ми се замъгли и притиснах ръце към вратата, за да запазя равновесие.
— До утре — прошепна той.
Когато се извърнах, него го нямаше. От коридора бе влязъл право в асансьора. Облегнах се на вратата, като се проклинах и копнеех да бе останал със същата сила, с която исках да си отиде. Ръцете ми трепереха, но накрая намерих ключа… заедно с чипа.
Глава четвърта
Вратата се захлопна и аз отворих очи. Стаята тънеше в непрогледен мрак, обаче циферблатът на големия електронен часовник на нощното шкафче показваше осем. Неясен женски силует се примъкваше на пръсти към съседното легло. Блестящата рокля светеше в мрака.
— Али?
— Аз съм.
— Сега ли се прибираш? — Разтърках очи и подробностите от настоящето бавно започнаха да се проясняват.
— Да, майко — прошепна подигравателно тя.
Запалих нощната лампа и я осветих.
— Я да видим какво е домъкнала котката.
Отпуснах се назад облегната на лакти и се усмихнах. Изглеждаше сякаш не бе спала дни наред, което бе отчасти вярно. Гримът ѝ бе размазан, а косата ѝ бе в състояние, каквото никога не бях виждала на публично място — няколко степени по-долу от изрядното.
— Уф, усещам, че ме осъждаш — тя изу обувките си и се строполи с дрехите върху леглото.
— Ще ми кажеш ли какво се случи? — разсъних се напълно, което ме учуди предвид напредналия час и минималното количество сън.
— Какво искаш да знаеш? — измърмори тя изпод завивката
— Очевидно всяка мръсна подробност.
Али се обърна по гръб и апатично се втренчи в тавана. — Наистина го харесвам.
Стори ми се, че чух въздишка. О, не.
— За Бога, Али, кажи ми, че не си спала с него.
— За какъв дявол ти пука? — тя отпусна ръце покрай тялото си.