Скочих от леглото и срещнах погледа ѝ.
— Пука ми, Али, защото се опитвам да създам професионален имидж на компанията ни и не очаквах да изчукаш брата на Блейк. Сега той ще каже на Блейк и по дяволите…. Пресметнах всички възможни последици от това прегрешение.
Тя се изправи.
— Веднага престани. Казах му, че ще побеснееш, ако Блейк разбере, така че той ми даде дума да мълчи.
— Невероятно. — Отидох до прозореца и вдигнах щорите.
Лицето на Али се сгърчи от нахлулата светлина.
— А какво става при теб? Донякъде очаквах да налетя тук на вас двамата предвид начина, по който през цялата вечер те изяждаше с поглед.
— Али, сериозно. Между нас с Блейк няма абсолютно нищо.
— Глупости.
— Истина е. Не мога да прецакам тази сделка. Миналата вечер му казах, че не ме интересува. Край на историята.
— Блейк не ми прилича на мъж, който често чува думичката „не“. Освен това не ми каза, че е поразително красив.
— Красив или не, тук съм по работа.
— Ерика, наистина ли ми се сърдиш? — тя леко издаде горната си устна.
Почувствах се виновна, но не можех просто така да я оставя на мира.
— Ще се оправя. Поспи малко. Чудесно би било да завържеш някакви контакти днес, тъй като утре отлитаме обратно.
Вмъкнах се в банята, като пренесох гнева си под равномерните струи на душа. Исках да се сърдя на Али, но в действителност по-скоро бях разтревожена за нея. Дала ѝ бях възможност да свали гарда пред Хийт, който по всичко изглеждаше, бе майстор сваляч. Станалото беше колкото нейна, толкова и моя грешка.
Когато се върнах в стаята, Али вече спеше под юргана. Облякох предварително подбрания тоалет, стилна блуза с черни орнаменти и бяло сако с тесни тъмни джинси. Обух черните обувки с високи токове, които Али бе оставила до леглото и грабнах чантата си. Време за работа. Отново без никаква помощ. Можеше да започна да свиквам.
След петнадесет минути влязох в залата, където щях да направя презентацията. Качих се на празния подиум и прочетох картичките с имената на говорителите.
Ерика, не ти е мястото тук.
Понякога наистина мразех това вътрешно гласче, обаче сега тревогата ми премина в превъзбуда. Щях да седя рамо до рамо със звездната каста на изпълнителните директори, истински знаменитости в света на технологиите.
Замаяно се отпуснах на отреденото ми място и огледах помещението, което вече започваше да се изпълва със стотици нетърпеливи участници в конференцията.
Мислите ми препускаха, докато търсех бележките си, като мечтаех да можех да бъда където и да е другаде. Точно когато започна да ме обзема истинска паника, Блейк седна на мястото до мен, прекрасен в сив пуловер с остро деколте и джинси.
— Какво правиш тук? — гласът ми прозвуча по-раздразнено, отколкото възнамерявах.
— Добро утро и на теб.
Той ми се усмихна и тялото ми се поотпусна, може би от чисто облекчение да видя познато лице сред тълпата. Освен това, споменът за устните му още бе жив в мен.
Всичко, свързано с това пътуване, досега бе неочаквано — срещата с Блейк миналата нощ и разбираемото, но проблематично увлечение на Али по брат му. А сега отново бях тук с Блейк, седнала в присъствието на компютърното величие.
След като остави мислите ми да се повъртят на празен ход, накрая отвърна.
— Модератор съм на този панел.
Отворих уста, но въпросите как и защо заседнаха в гърлото ми. Имаше един-единствен отговор.
— Ти го направи.
— Какво съм направил?
Погледнах го кръвнишки, като изпитвах желание да го сравня със земята.
— Ти си ме поканил да участвам.
Той се ухили самодоволно.
— Не мисля, че мога да си припиша изцяло заслугата. Ти си значим конкурент в социалното пространство. Нали така ни каза по време на срещата? — Облегна се назад на стола си също както по време на презентацията, като внимателно ме наблюдаваше.
— Да, именно това казах — преглътнах тежко, не по-малко вбесена.
— Е добре, тогава не би трябвало да се притесняваш да седнеш тук с големите момчета. Ще се справиш. — Той се зае със смартфона си.
По дяволите. Блейк ме беше набелязал, а сега ме бе въвлякъл в тази професионална игра на котка и мишка. Колко дълго щеше да продължава това? Докато легна с него? Междувременно, как щях да преживея този панел, където се чувствах съвсем не на място?
Залата бе пълна и останалите лектори насядаха около нас. Стиснах очи и разтрих слепоочията си, за да прогоня започващото главоболие.
— Не обичаш ли да те предизвикват?
Отворих очи и го видях загледан в мен, а красивите му зелени очи внимателно ме преценяваха. Той ме дразнеше и нещо в мен се прекърши.