— Беше страхотно, но нямам нужда от твоята благотворителност, Блейк. — Трябваше да се сложи край на това двусмислено положение.
Той леко повдигна вежди. — Мислиш, че е било благотворителност?
— Е, или това, или някакъв сложен план, за да ме вкараш в леглото си.
Ъгълчето на устата му се повдигна, докато той вплете пръсти в моите.
— Щях да излъжа ако отрека.
Другата му ръка се плъзна под сакото ми и той ме притегли към себе си. Прегръдката му беше нежна, но решителна и ми даде представа за силата му. Леко въздъхнах, като се наслаждавах на топлината на тялото му до моето и на облекчението, което изглежда след това винаги настъпваше.
— Няма да стане.
Съпротивата ми беше също така слаба, както и намерението ми. Със свободната си ръка докоснах гърдите му, под извивката на ребрата. Сърцето му биеше силно и равномерно под дланта ми, в унисон с моето, а тялото ми се разтапяше в него. Нещата, които бихме могли да направим…
Той ме притисна по-силно, а изразът на пълен самоконтрол върху лицето му се опровергаваше единствено от пламъка в очите му.
— Не съм съгласен.
Той наклони лицето си над моето, а устните му бяха на косъм разстояние. Бавно докоснах тила му и прокарах пръсти през копринените кичури на косата му. Сърцето ми бясно биеше, като заглушаваше всяка плаха мисъл за съпротива. Не можех да преодолея това желание.
Да.
В отговор се повдигнах на пръсти. Устните ни се срещнаха — топли, меки. Съвършено. Вдишвах мириса му. В миг ме сграбчи за косата, като удължи целувката, от която не исках да избягам. Притиснах се към него, докато тихо стенех, като отстъпвах пред вихъра от чувства, които устните му събуждаха в мен.
Връхчето на езика му докосваше устните ми, като ги увещаваше да се разтворят. Направих го веднага, нетърпелива да узная дали беше също толкова вкусен колкото ухаещ. Езикът му се стрелна вътре и започна да ме дразни с леки близвания, след което проникна по-дълбоко. Всмукваше лекия ми дъх, като ме целуваше все по-силно и ме притискаше все повече.
Свободната му ръка, онази, която не дирижираше целувката ни, дразнеше голата плът между блузата и джинсите ми, като се задържа върху издатината на ханша ми. Аз стисках косите му, а с другата ръка притисках гърдите му. Бях парализирана от страх да не би ако помръдна дори съвсем малко, да загубя напълно контрол и да го яхна направо тук, на подиума.
Започнах да идвам на себе си, когато в залата се разнесе шепот и щракания на камери. Малка групичка зрители се бяха скупчили на задния вход с лица, скрити зад мобилни телефони, насочени право към нас. Ужас.
Отскубнах се от Блейк, който изобщо не изглеждаше стреснат от досадните папараци. Разстроена и уплашена, грабнах нещата си и бързо слязох от сцената, като си проправих път до най-близкия асансьор. Въпреки най-добрите си намерения, бях изгубила самоконтрол с Блейк и сега подлагах и двама ни на унижение.
— Ерика — Блейк бързаше след мен. — Почакай. Добре ли си?
Косата му беше страшно разрошена, но аз устоях на порива да я пригладя. Бях твърде силно наранена и се опасявах, че и най-невинният допир щеше да унищожи и без това опасно неубедителното ми решение да не спя с него.
— Да, наистина нямам търпение да се превърна в посмешището на конференцията — поклатих невярващо глава, като се проклинах, задето бях толкова безразсъдна.
— Е, няма лоша реклама, нали така? Той се усмихна и се протегна към мен, но аз се изтръгнах извън обсега му.
— Блейк, нищо не разбираш! В момента всичко за мен е заложено на карта — отсякох аз. Треперех. Твърде много емоции се бореха в мен — възбуда, заслепяваща похот и непреодолим срам.
— Тихо, успокой се. — Той сложи ръка на рамото ми. — Сигурен съм, че тези деца дори не знаят кои сме, а дори да знаят, няма нищо сериозно.
Децата, които вероятно бяха на моя възраст може би не ме познаваха, но едва ли същото се отнасяше и за Блейк.
Вдигнах рамене. Вече бях напълно изтощена. Облегнах се назад на стената, като се чувствах все по-изнемощяла. — Както и да е… предполагам вече нищо не мога да направя.
Блейк пристъпи напред и приглади кичур от косата зад ухото ми. — Слушай, имам няколко срещи следобед, но искам да те изведа довечера…
Въздъхнах. Мъжът бе упорит.
— Ще се държа напълно прилично — обеща той, обаче в очите му просветна опасен, хищен пламък.