— Имаш навика да ме обиждаш безразборно. Не давай обещания, които не можеш да спазиш.
Звънчето дрънна и вратите се отвориха. Пристъпих в празния асансьор и, като по чудо, Блейк не ме последва.
Миг преди вратата да се затвори, каза: „Ще те взема в осем“.
Отпивах от чаша с вино, а Али започваше второто си мартини в един от петзвездните италиански ресторанти в казиното. Разправях ѝ подробно за сутринта, включително за върховните моменти — контактите с неколцината всемогъщи администратори в бизнеса и последвалия след това крах — да бъда снимана в прегръдките на Блейк малко по-късно.
— Той е настоятелен. Но в действителност това не ме учудва — каза Али.
— Имам усещането, че започвам да губя войната с него.
Боднах от чинията си със спагети „Фра Дяволо“, объркана от начина, по който се чувствах близо до Блейк. В даден момент публично го ругаех, а в следващия трябваше да впрегна целия си самоконтрол, за да не му се отдам.
— Ерика, знам колко фокусирана си върху работата точно сега, обаче ако той толкова силно те привлича, както очевидно и ти него, защо просто не го направиш?
— Върнах се от ада, Али. Знаеш това. Бизнесът е първото нещо, за което ме е грижа от дълго време насам. Той ме държи здраво стъпила на земята и ако го прецакам, защото не мога да овладея хормоните си, не знам какво ще правя.
Докато перспективата да намеря по-традиционна работа изглеждаше далечна, отказвах да приема провала като възможност. Разбира се, редовно преживявах катастрофи, но винаги излизах от тях по-силна, готова да давам още повече от себе си, за да стигнем по-далеч, отколкото някога бяхме очаквали. При нормални обстоятелства, можех да лавирам между неангажиращ секс и работа или учене, обаче сега моментът не бе такъв. Трябваше да се съсредоточа изцяло върху работата, или имаше опасност да загубя всичко.
— Вече си се доказала пред него в професионално отношение. Наистина ли мислиш, че ще престане да те уважава ако преспиш с него?
— Може би. Не бих искала да поемам такъв риск.
Блейк беше непредсказуем. Едновременно пагубен и безкрайно полезен за каузата, така че нямах представа какво да очаквам от него, особено ако отношенията ни се усложняха със секс.
— Когато играеш по тези правила, Ерика, им даваш право. Мъжете чукат наляво и надясно през цялото време, без да се замислят. Това че си жена не означава, че и ти нямаш право на една нощ горещ секс.
— … Каза момичето, което се прибра в осем часа сутринта — посочих я с вилицата си. — Сериозно обаче, точно сега бизнесът е по-важен за мен от каквато и да е свалка.
Али замълча за момент. — Може би Блейк не става за свалки?
— Дълбоко се съмнявам в това.
— Блейк не е някакво тъпо копеле. Може би трябва да му дадеш шанс.
Усмихнах се. — Права си, той е копеле милиардер. Не съм сигурна кое от двете е по-лошо.
Али отпусна рамене, а очите ѝ станаха тъжни. И двете знаехме кое е по-лошото.
— Нещо ново за Хийт откакто… тъй де? — попитах с надеждата да отклоня разговора от Блейк и моето минало.
— Да, написа ми съобщение тази сутрин. — По лицето ѝ заигра лека усмивка.
Вече бе влюбена. Господ да ни е на помощ.
— С благодарност за приятните спомени? — пошегувах се аз и двете се разсмяхме. — Мислиш ли, че имате бъдеще?
— Не съм сигурна. Той живее в Ню Йорк, така че кой знае? Ще си поръчаме храна в стаята тази вечер. Погледна към мен — Искам да кажа, ако нямаш нищо против. Може да излезем някъде, ако наистина искаш да зарежеш Блейк.
Знаех, че лъже, както би постъпила всяка добра приятелка.
Глава пета
Напълно очаквано, с Али започнахме да спорим какво да облека. Накрая се спряхме на прасковена на цвят рокля без презрамки, за която се съгласихме, че е подходяща за среща, без да тръби „Хайде да си спестим десерта и да минем към главното“. Използвах по предназначение светло бежовите обувки с високи токове и разресах нервно косата си пред огледалото.
Точно в осем, Блейк почука на вратата.
— Здравей — притисках вечерната си чанта плик към себе си като спасителен пояс.
— Ерика — устните му се извиха в лека усмивка.
Носеше обикновена бяла риза с навити ръкави и тъмносини джинси. Обикновено разрошената му коса бе внимателно пригладена настрани, с по някой непокорен кичур тук и там, което му придаваше сексапилен и все пак елегантен вид. През последните няколко часа бях размишлявала какво щеше да донесе нощта и сега изобщо не можех да разсъждавам трезво.
След като няколко мига безсрамно се взирах в него, видях, че и той ме оглежда, а погледът му бе огледално отражение на моето недвусмислено възхищение. Заля ме вълна от чувства — пеперуди, плътско желание и неясното предчувствие, че мога да се влюбя безпаметно в Блейк Ландън. Мъжът бе сексапилен и самоуверен, а моите хормони бяха абсолютно безсилни в негово присъствие.