— Блейк! — Али застана до мен на прага и преценяващо огледа Блейк. — Толкова сте сладки и двамата!
— Не отиваме на абитуриентски бал, Али — промърморих аз, въпреки че до известна степен се чувствах по такъв начин. С тази разлика, че най-готиното момче в училище стоеше на вратата ми и това не ми изглеждаше напълно достоверно. Разбира се, и аз бях свалила доста готини момчета, обаче още преди месеци бях напуснала тепиха, за да се съсредоточа върху работата. Бях забравила какво е чувството някой да те одобрява физически. В действителност, не бях сигурна дали някой някога наистина ме бе карал да се чувствам по този начин, а двамата с Блейк бяхме разменили всичко на всичко една целувка.
Блейк ми предложи ръката си и отстъпи назад. Вкопчих се в нея и той ме поведе надолу по коридора.
— Забавлявайте се, деца — извика зад нас Али.
— Ще я върна обратно до утре сутринта — каза Блейк, като ѝ се усмихна в отговор.
Вдигнах нагоре очи и усетих, че лицето ми пламва при мисълта да прекарам цялата нощ с Блейк. Наистина ли правех това?
Щом влязохме в асансьора, Блейк натисна четиридесет и пет, най-горния бутон на таблото и поехме нагоре.
Смутена, аз попитах: — Къде отиваме?
— На последния етаж.
— Какво има там?
— Всъщност, моят апартамент.
Предишният ми ентусиазъм се изпари. — Много хитро, Блейк. — Отдръпнах се и кръстосах ръце. Съвършеният джентълмен, глупости. Господи, толкова съм наивна.
Блейк се изсмя: — Не е това, което си мислиш. Вярвай ми.
Повдигнах вежди. — Не ми даваш никакво основание да ти вярвам.
— Чувал съм, че е нужно известно време, така че може би все още има надежда.
Вратите на асансьора се разтвориха и той ме поведе към дъното на дългия коридор и извади ключа, за да отвори вратата. Последвах го вътре, поразена от просторния апартамент, който можеше да бъде описан единствено като малък палат.
Прекосихме богато украсеното фоайе, а пред нас в рамката на френските прозорци се очертаваше силуета на Лас Вегас. Слънцето бе залязло преди минути зад контура на голите планини, и небето блестеше в злато и кехлибар, докато всяка забележителност, сътворена от човешката ръка, се опитваше да наподоби величието на природата. Милиони светлини оживяваха нощта в този безумен, хипнотичен град.
— Помислих си, че оттук гледката е по-хубава отколкото от ресторанта — спокойно каза той.
— Поразителна е — изучавах хоризонта, заинтригувана от избора му. Благодарение на Блейк за втори път през този ден ме обзе опияняваща възбуда. И все пак сдържах външните ѝ прояви, тъй като не исках да му покажа, че толкова лесно ме е впечатлил.
— Радвам се, че мислиш така — той ме поведе към сервираната за двама маса до прозорците.
Мезонетът бе обзаведен луксозно и елегантно. Топлите, убити тонове на дамаските, тапицираните в бежови стени и кремавите мраморни плотове контрастираха с лъскавите, вградени електронни уреди.
Безпристрастно оценявах удобствата на апартамента, когато келнерът донесе кофичка с лед от една от съседните стаи.
— Чаша вино? — келнерът извади изстудена бутилка „Кристал Розе“.
— Да, моля — отвърнах аз.
Той ловко напълни високите ни чаши до ръба.
— Позволих се да поръчам и за двама ни — Блейк се чукна с мен. — Надявам се, че нямаш нищо против.
— Ще го преживея — шегувах се, но в действителност изпитвах облекчение. Когато Блейк бе наоколо, не можех да разсъждавам трезво, още по-малко да мисля каква храна бих могла изискано да ям в негово присъствие.
— И тъй, разкажи ми повече за Ерика Хатауей.
— Какво те интересува?
— Как се забавляваш? — въпросът беше достатъчно невинен, но в погледа му имаше друг подтекст.
Свих се и забих пръсти в ръба на стола. В присъствието на Блейк съпротивата ми се стопяваше. Защо изобщо се бях съгласила на това? Всъщност не бях, но и не бях отказала изрично. Независимо от всичко, бяхме стигнали дотук и досега всички се държаха напълно прилично, с изключение на моето либидо.
— Честно казано не се забавлявам много, особено напоследък.
— Значи си работохоличка?
— Може и така да се каже.
— Е, значи това е общото между нас. — Той се облегна назад на стола си и загледа хоризонта.