— Както изглежда, напоследък се справяш достатъчно добре и можеш да гледаш по-безгрижно на живота.
— Животът ми едва ли може да се нарече ваканция, ако това имаш предвид.
— Не виждам причина да не е такъв.
— Тогава предполагам, че не ме познаваш достатъчно добре.
— Осветли ме — казах аз. — Едно птиченце ми каза, че навремето си бил хакер.
Над ръба на почти празната ми чаша за шампанско по лицето му за миг пробяга някаква гримаса, която веднага изчезна.
— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш в мрежата.
— Така ли?
Келнерът сервира вечерята, прекрасно сготвени котлети върху канапе от аспержи и гъби соте. Сърцето ми запя от радост и благодарих на келнера, който изчезна също така бързо, както се бе появил, като ни остави отново насаме.
Огладняла от напрегнатия ден започнах да се храня, като се наслаждавах на всяка божествена хапка.
— Както разбирам, не гориш от желание да споделиш историята на живота си?
Той се забави малко с отговора, втренчен в чинията си, като избягваше да ме погледне.
— Вече си прочела най-важното. Какво повече да кажа?
— Как по друг начин да разбера как да преуспея, освен ако не споделиш с мен всичките си тайни? — Търсех очите му и желаех той да ми каже нещо повече, нещо което не бих могла да намеря в интернет.
Той въздъхна и прокара пръсти през косата си.
— Разработих банков софтуер, продадох го и сега инвестирам в други, повечето успешни начинания, за да си убивам времето. Доволна ли си?
— Не напълно — отвърнах искрено.
— А каква е ролята на Али във вашия бизнес?
Исках да науча повече за скандалната история на Блейк, но реших да се върна отново към този въпрос по-късно, след като изглеждаше това бе чувствителна тема, а той все още не бе започнал да ми лази по нервите.
— Всъщност, тя ме вдъхнови да направя сайта. Сега, след три години мисля, че най-после съм завършила модното си образование с нея, въпреки че тя все още настоява да избира дрехите, които обличам. Както и да е, сега се занимава с нашия маркетинг. Нейна е заслугата за контактите, довели до увеличаването на нашите платени потребители.
— Обаче ти каза, че участието ѝ зависи от финансирането.
— Родителите на Али очакват от нея да си намери работа, по-добре платена от това, което можем да ѝ предложим в момента, така че тя няма голям избор, освен ако не получим финансиране, или не се разраснем бързо. Яви се на интервю за работа в Ню Йорк, така че вероятно накрая ще се устрои там, ако тук нещата не потръгнат.
— Как финансирате в сайта в момента?
— Честно?
Той кимна леко.
— Не се явяваш на изслушване пред мен. Просто съм любопитен.
— Допълваме постъпленията от сайта с моето наследство, което благодарение на това блестящо образование, най-после се стопява.
— Сигурен съм, че не си единствената, която залага личните си средства, за да следва мечтата си.
Шампанското ме сгряваше, приятен покой в присъствието на някой, който редовно ме нападаше. Обаче се бе държал учудващо мило. Поне докато не говорехме за него.
Когато приключихме с яденето, Блейк хвърли салфетката си на масата и напълни чашите ни, като изпразни бутилката скъпо пенливо розе. Взе чашата си, изправи се и хвана ръката ми.
— Ела с мен.
Колебливо го последвах към белите кожени дивани в другия край на просторния хол. Седнах, а той се настани до мен като допря коляното си до крака ми, за да ме погледне в лицето.
— Значи си се дипломирала и преговаряш с Макс. Какво следва оттук нататък?
— Въпрос с повишена трудност.
— Или в случая — въпрос за два милиона — каза той.
— Точно така. Не знам точно. Другата седмица трябва да се изнеса от общежитието, така че доста бързо трябва да измисля каква да бъде следващата ми стъпка.
— Правиш ми впечатление на човек, който ще успее по един или друг начин.
Приглади къдрица от косата ми зад ухото, като докосна висулката на обецата, преди да отпусне ръка зад облегалката на канапето.
Поех развълнувано дъх и бях сигурна, че той забеляза това.
— Какво искаш да правим тази вечер? — попита спокойно, докато ме оглеждаше.
Като че с поглед контролираше телесната ми температура — аз се изчервих, а кожата ми пламна непоносимо. Не бях толкова наивна да смятам, че нощта нямаше да завърши в леглото на Блейк, обаче започвах да губя битката по-бързо отколкото бях възнамерявала. Бях пожелавала и други мъже, и ги бях имала. Държах се независимо, обръщах внимание единствено на физическата страна на връзката и почти винаги бях успявала да държа нещата под свой контрол. Но сега в присъствието на Блейк изобщо не се чувствах независима.