Той забави темпото, а аз започнах да мисля, че ще умра от безсилие. — Вярвай ми — прошепна той в ухото ми.
След това, без предупреждение сграбчи задника ми и мощно проникна в мен. При втория груб тласък възвърнах способността си да говоря, въпреки че едва разпознах гласа си, когато извиках. Неуморно завоюваше нови територии от тялото ми, като ми даваше всичко, за което го бях умолявала. И аз го поех изцяло.
— Господи… по дяволите… Блейк. В мен бушуваха вихри, тялото ми неконтролируемо отговаряше на неговото. Сграбчих косата му и се притиснах към него.
— Точно така, миличка. Давай — изкомандва ме той.
Наближаващата кулминация вибрираше в мен. Сключих крака около него, а цялото ми тяло трепереше, докато членът му набъбна непоносимо и двамата свършихме едновременно.
Изръмжа и застина неподвижно в мен, с разтуптяно сърце.
Със затворени очи, той се отпусна на лакти. Постепенно дишането ни се успокои, телата ни охладняха и започнахме да идваме на себе си. Целуваше ме леко по страните и врата, а аз бях сплела ръце и крака около него.
Въздъхнах. — Не знаех….
Той се усмихна и ме целуна. — Какво?
— Че… може да бъде така.
Усмивката му изчезна и устните му леко се разтвориха, докато прокарваше палец по извивката на скулата ми. Гърдите ме боляха от неговата близост и от учудването, което ми се стори, че проблесна в притворените му очи.
Целуна ме целомъдрено и се отдръпна.
— Отивам да се изкъпя. Веднага се връщам. Освен ако не искаш да дойдеш с мен.
Поклатих леко глава. — Не съм сигурна дали точно сега мога да се държа на краката си.
Той се позасмя, докато се изправяше. — Предупредих те.
Докато отиваше към прилежащата към спалнята баня, аз с трепет го оглеждах в гръб. Задникът му беше съвършено изваян, както и всеки сантиметър от великолепното му тяло. Всичко, свързано с Блейк, бе станало прекалено силно, атака върху сетивата ми, локомотив, помиташ всичките ми опасения.
А аз се наслаждавах на всеки миг.
Събудих се внезапно, без да знам къде се намирам, докато не разпознах ръчно рисуваните златни пеперуди на тавана. Блейк лежеше по корем до мен и кротко похъркваше във възглавницата. Тялото му бе гладко и отпуснато, различно от мускулестото животно, което неотдавна ми бе взело акъла. Сигурно бях заспала, докато той се къпеше. Не си бе направил труда да ме събуди и да ме отпрати.
Все пак не исках да бъда тук, когато той се събуди. Тънех в блаженство, но мисълта да се изправя срещу срама на дневна светлина ме отрезви и ме накара да действам.
Стаята бе осветена, обаче пустинното небе бе черно като катран и с изключение на френетичните градски светлини нямаше и намек за неминуемото зазоряване. Тихо се измъкнах от леглото и се облякох, въпреки че никъде не можах да открия бикините си. Обух обувките си и се спрях до писалището. Написах бележка, върху която сложих чипа от десет хиляди долара.
Какво ли не се случва във Вегас…
Целувки, Ерика
Загледах се за минутка в очертанията на града, след което безшумно напуснах апартамента на Блейк.
Минути след това, крадешком се вмъкнах в хотелската ни стая, но когато влязох, Али седеше, облегната на възглавницата, и гледаше телевизия.
— Хей, защо си будна? — беше почти два часа.
— Ами ти защо си будна? — тя присви устни.
— А, няма нищо.
— Ти, малка мръснице. Разкажи ми всичко — тя изключи звука на телевизора и кръстоса крака на ръба на леглото.
— Няма много за разказване. — Вдигнах рамене и смених роклята си с халат.
— Не ме занасяй, Ерика. Снасяй, веднага — тя насочи тънкия си пръст с лакиран нокът към мен.
Въздъхнах и седнах на ръба на леглото, с лице към нея. Тази сутрин я бях гълчала за същото. Каква лицемерка.
— Само ще кажа, ако Хийт поне малко прилича на брат си, хм, в леглото — търсех думите си — ти прощавам, разбра ли?
— Стига бе! Добре ли беше?
— Нямам думи. Сега само трябва да измисля как да стоя далеч от него.
— Защо? Какво искаш да кажеш? — веждите ѝ се смръщиха при намека.
— Прекарахме добре, но наистина се надявам, че това е за пръв и последен път и няма да се повтори, защото… — закрих лицето си в шепи, които още миришеха на него. Вдъхнах аромата му и се оставих на спомена за нашата нощ.
— Ерика, какво има?
Изправих се рязко, като че бях хваната да правя нещо нередно.
— Ставаше дума защо искаш това да си остане еднократна забежка — напомни ми тя.
— Не знам! — кършех ръце в скута си. — Знам само, че мога да се пристрастя към това. Към него. Тук съм по работа, а вече не мога да мисля за друго.