Посочих тавана, където условно се намираше той. Отърсих се от спомените, които бяха все още твърде пресни като знаех, че Блейк още е чисто гол и спи няколко етажа по-горе.
— Не знам, разсипана съм. Трябва да поспя.
Али кимна, обаче видях, че леко се усмихва, преди да изключи телевизора и да се пъхне под завивката.
Благодарна за дадената ми отсрочка, се оттеглих в банята, за да взема душ. Опиянението да бъда с Блейк се изостряше, докато водата барабанеше по отпуснатите ми мускули, като изцеждаше до последно останалата ми енергия. Той вече означаваше твърде много за мен.
Глава шеста
Бяха изминали няколко дни, откакто с Али се върнахме от Вегас. Искаше ми се да вярвам, че животът ми ще се върне в нормалното си русло, но в настоящия момент нищо в него не изглеждаше нормално. Бях на път да остана без дом, да започна нов бизнес на пълни обороти, а не можех да спра да мисля за Блейк.
Въпреки желанието ми нощта, която прекарахме заедно да си остане единствена, тихо гласче вътре в мен искаше той по някакъв начин да ме потърси. Укорявах се задето толкова глупаво копнея за нещо — за някого — което никога нямаше да имам. Също като нашата станала публична целувка на конференцията, за него бях нещо незначително. Временно увлечение на нафукан милиардер, който нямаше основание да се занимава по-дълго с когото и да било.
Прегледах пощата си като си напомнях, че съм получила точно това, което исках. Когато излязох от центъра на кампуса, чух да ме викат по име. Някакво момиче с подстригана руса коса изкачваше стъпалата, за да ме пресрещне. Приличаше на манекен. Загоряла, висока и безукорно облечена с ленена пола и блуза без ръкави.
— Здрасти, Лиз — казах аз. — Как си?
Тя се усмихна широко. — Прекрасно. Не мога да повярвам, че най-после завършихме.
— Така е, времето лети — поклатих глава със същото недоверие.
— Искаш ли да пием кафе? Да наваксаме пропуснатото.
Топлите ѝ кафяви очи ме гледаха искрено, но досега винаги бях избягвала тези моменти. Приятелството ни се бе пропукало, когато се преместих след първата ни година, прекарана заедно и ние никога не го бяхме обсъждали. Колебаех се. Занятията бяха приключили, нямаше домашни, планове. Нямах никакво извинение.
Вдигнах рамене. — Разбира се.
Повървяхме малко до най-близкото кафене, където някакъв намусен хипстър ни направи великолепно и прекалено скъпо капучино. Седнахме на маса за двама, а глъчката на кафенето запълваше мълчанието помежду ни. Бях срещала Лиз тук-там из кампуса, но от години не бяхме разговаряли наистина. Вече едва се познавахме.
— Какви са плановете ти за лятото? — попитах аз.
— Ще отида за няколко седмици в Барселона с родителите ми, а след това през юли започвам работа.
— Къде?
— В някаква инвестиционна компания тук в града, ще предъвквам цифри или каквото там. Тя духна парата от чашата си. — Ами ти?
— Всъщност стартирах социална мрежа за мода миналото лято, която тръгна доста добре, така че известно време ще се занимавам с нея. Ще видим какво ще стане.
— Но това е фантастично! Не съм очаквала такова нещо!
Повдигнах вежди. Какво ли си очаквала, запитах се аз, докато разчупвах хрупкавата коричка на шоколадовия си кроасан.
— Как са Лорийн и останалите от къщата? — попитах аз като имах предвид момичетата, които живееха на същия етаж.
— Наистина са добре — тя направи пауза, преди да продължи.
— Все пак ти ни липсваше.
Отпих голяма глътка капучино като се досещах накъде върви разговора. Колежът бе свършил и започваше нова глава. Може би най-после бе дошло времето да се изясним, особено ако се наложеше да я срещам из града. Бостън бе достатъчно малък град за случайни срещи.
— Извинявай, че в края на годината не те предупредих, че се местя. Доста ми беше нанагорно по онова време. — Омаловажавах нещата, но в действителност не исках да ги обсъждам с нея сега. Последното, от което имах нужда бе да се ровя в мъчителни спомени.
— Разбирам. Просто си мислех, че сме приятелки, нали?
— Бяхме — казах аз. — И още можем да бъдем. Просто трябваше да започна на чисто след всичко, което се случи.
Тя кимна и леко се усмихна.
Въздъхнах, примирена с факта, че няма да мога да избегна тази тема, независимо от всичките ми увъртания. — След онази нощ, нищо не беше същото. Ти и всички останали бяхте същите, но не и аз. Не можех да излизам и да купонясваме заедно, като че нищо не се е случило.
Поех си дъх и се опитах да потисна мъчителните спомени. Отместих чинията си, в стомаха ми се надигна пристъп на гадене.