— Ако е твоя близка, силно се съмнявам, че може да предложи каквото и да е в моя ценови диапазон.
— Тя е по-малката ми сестра, а човек никога не знае. Известна е с интересните си находки. Само ѝ кажи, че аз те изпращам.
Въздъхнах. — Разправих ти за положението, в което се намирам, за да поддържаме разговор. Не беше вик за помощ. В състояние съм да се справя сама.
— Знам, че можеш — спокойно отвърна той, докато потриваше с палец кокалчетата на пръстите ми. — Обади ѝ се — повтори настойчиво.
Измъкнах ръката си и пъхнах картичката в чантата си като знаех, че щях да ѝ се обадя по простата причина, че Блейк иска това от мен и няма да ме остави на мира, докато не го направя.
Келнерката донесе закуската, която бе превъзходна и калорична, две изисквания за успокоително похапване, които в момента високо оценявах. Да я преглътна с няколко глътки Гинес също не беше зле. Блейк и аз водехме някакъв незначителен разговор, бъбрехме за спорт, тема, по която двама бостънци не може да не постигнат съгласие. Когато не бях емоционално стресирана и когато в професионално отношение той не ме запращаше право във влакчето на ужасите, наистина ми беше приятно с него. Полека-лека успя да ме извади от тъжното ми настроение.
Навън слънцето напичаше паважа, докато вървяхме към колата. След всичките тези години, Бостън продължаваше да ме омайва. Улиците си имаха история, а хората — такъв характер, който винаги ме караше да се чувствам у дома. Невъзможно бе човек да живее тук, без да почувства любов и да развие собственическо чувство към града.
Блейк вплете пръсти в моите и сърцето ми ускори ритъма си.
— А сега накъде?
Искаше ми се да вярвам, че въпросът е невинен, обаче видях поканата в очите му. Нямах нищо против да отвърна в твоя апартамент, обаче нямах намерение да ми става навик да преспивам с Блейк винаги, когато ме погледне по този начин.
Сведох поглед, като се опитвах да не призная колко много ми се иска да съм с него. — Трябва да се връщам вкъщи. Чака ме много работа — казах аз като се надявах да ми повярва.
Той ме изгледа мълчаливо. — Разбирам. Позволи ми да те закарам.
Съгласих се и се отправихме към колата.
По пътя обратно, телефонът на Блейк иззвъня. На плазмения екран се появи снимка на привлекателна брюнетка до името София. Той не прие разговора и продължи да гледа право пред себе си, без да показва никаква емоция. Нямах право да питам коя е. Едва ли можеше да се каже, че имаме връзка, а мисълта, че някой толкова красив и богат като Блейк е вън от играта, бе твърде нереалистична. И все пак, мисълта за присъствието на друга жена в живота му, ме жегна.
Спряхме до дома ми и Блейк заобиколи колата, да ми отвори вратата да сляза. Докато се качвах по стълбите пред входната врата, започнах да търся ключовете си. Обърнах се да се сбогувам и Блейк ме привлече към себе си. Дъхът ми спря.
— Дължиш ми целувка за лека нощ, мис Хатауей.
Преди да успея да отговоря, той впи уста в моята. Разтопих се от целувката и топлината на тялото му. Господи, устните му. Преживяният тази сутрин стрес се превърна в далечен спомен, пометен от желание, което никой от нас не бе в състояние да задоволи в момента.
— Покани ме горе.
Останала без дъх се отдръпнах и поклатих глава.
— Тогава ти ела у дома с мен — гласът му бе дрезгав.
Някъде много далеч започнах да анализирам ситуацията и успях да преодолея мига.
— Не мога.
Обективно погледнато, можех. Всъщност не желаех нищо по-силно от това нощта в стаята на Блейк във Вегас да се повтори, но не можех да си представя в какво се забърквах. Поредица от срещи? Поредната жена, която му е хванала окото? Освен това, сега повече от всякога трябваше да се съсредоточа върху работата си. Да се чукам до забрава с Блейк едва ли щеше да ми помогне в това отношение.
— Тогава да вечеряме заедно?
— Не — отвърнах твърдо — Освен това, миналия път не се държа като съвършен джентълмен.
— Така ли? Доколкото си спомням, ти пожела да разгледаме апартамента.
Той притисна набъбващия си член в мен и аз изстенах. Опитвах се да не забравям, че сме пред погледите на всички минувачи, обаче повече се опасявах, че се отдалечавам все повече от себе си и се поддавам на опасно влечение, на чиято въдица вече се бях хванала.
— Сериозно, Блейк, това във Вегас беше наистина… чудесно — направих пауза като отчаяно се опитвах да се взема в ръце.
— Просто не съм готова за това — каквото и да е то между нас.
Целунах го нежно като го подуших за последен път, преди да се изплъзна от прегръдката му. Той ме пусна, обаче по желанието в погледа му можех да отгатна, че не е доволен.