— Довиждане, Блейк.
Глава седма
Няколко дни преди затварянето на общежитието не разполагах с никакво време и нямах варианти да си намеря ново жилище. Не можех да проумея как бях занемарила до такава степен проблема, обаче напоследък съдбата ми изпращаше къси пасове, така че реших да се свържа със сестрата на Блейк и да се надявам на бързи резултати.
Фиона Ландън бе поразително красива. Светлокестенявата ѝ коса бе завита на стилно кокче. Млада, делова и елегантна, тя бе облечена в тъмносиня рокля на точки, когато се срещнахме, за да започнем търсенето на първия ми апартамент.
Няколкото, които ми показа, отговаряха на очакванията ми — приемливи като цена, малки, в сносни квартали, близо до обществен транспорт. Бързо осъзнах, че или трябва да направя някои компромиси, или да си съставя по-реалистичен бюджет.
Отбихме се да хапнем набързо и да обсъдим план за действие в малка закусвалня близо до парка.
След като телефонира на няколко места, за да уговори огледи, Фиона седна при мен на масата. — И така, откъде познаваш Блейк?
Задавих се с лимонадата. Господи, само да знаеше!
— Водя преговори с „Енджълком“ да инвестират в бизнеса ми.
— Ау, това е чудесно. Надявам се да успееш.
— И аз.
— Блейк много се грижи за инвестициите си, видях как някои от тези компании наистина се развиват успешно.
Кимнах и ѝ спестих факта, че бе „пасувал“ в моя случай. Е, във всеки случай бе пасувал по отношение на бизнеса. Физически ме бе преследвал с решителната настойчивост, която се очаква от безскрупулен бизнесмен.
— Ами ти? С това ли се занимаваш?
— Блейк има няколко холдинга за недвижими имоти, така че през повечето време се занимавам с управлението им, обаче работя и с други фирми в града.
— Предполагам че е добре бизнесът да си остава в семейството.
— Определено. Блейк ни наема за всичките си проекти.
— Всъщност наскоро се запознах и с Хийт — казах аз като предвидливо пропуснах подробности за срещата ни в Лас Вегас.
— Така ли?
— Той е много симпатичен — продължих аз, с надеждата да науча повече за харизматичния брат на Блейк, та дори и само заради Али.
— Може да се каже. Нямам представа как Блейк се разбира с него. Тя погледна покрай мен, с преднамерено безучастно лице. — Имаш ли братя или сестри?
— Не, сама съм.
Години наред бях сама в буквалния смисъл. Често си представях какъв би бил живота ми ако имах едно или две братчета или сестричета. Някой, с когото да споделя емоционалния товар, след смъртта на майка ми, или с когото да преодоляваме заедно препятствията и да вървим напред. Най-близкият ми човек, който знаеше какво съм преживяла, бе Елиът, но подобно на мен и той бе продължил нататък.
Двете е Фиона привършихме обеда и отидохме с колата ѝ до последния апартамент за деня, който, както тя твърдеше, отговарял на онова, което търсех. Спря пред живописна, облицована с пясъчник четириетажна сграда на Комънуелт Авеню. По протежение на улицата растяха дървета, имаше алеи за разходка и красиво поддържани общи части от двете страни. На това място живееха много от известните хора в града и докато се наслаждавах на промяната на декора след унилите места, които дотогава бях посетила, започнах да се тревожа с каква сума щях да надвиша бюджета си.
Независимо от това я последвах по стълбата до първия етаж. Влязохме в просторен и светъл апартамент с две спални.
— Еха!
— Този имот точно сега излезе на пазара — каза Фиона.
Уредите бяха нови, стените бяха прясно боядисани, а тъмния дървен паркет — безукорен.
— Всичко е прекрасно, Фиона, но не вярвам, че мога да си позволя нещо толкова хубаво.
— Собственикът го предлага на точната цена за точния наемател. Надвишава бюджета ти, обаче е такава находка, че трябваше да ти го покажа. — Тя ми подаде листа с описанието и искания наем, цифра, надхвърляща бюджета, но която си заслужаваше, предвид предлаганите екстри.
Издишах бавно и започнах да пресмятам наум.
— Винаги можеш да пуснеш квартирант в другата спалня. Бързо ще го глътнат, Ерика, така че ако го искаш, мога веднага да се обадя.
Щях да имам еркер, вана и втора стая, с която да правя каквото си искам. Напоследък бях действала толкова спонтанно, защо да спирам точно сега?
— Къде да подпиша?
Натъпках последните си дрехи в черен найлонов чувал за боклук и го хвърлих при останалите. Двете с Али почти не бяхме разговаряли през целия ден, освен когато поделяхме нещата, които бяхме купували заедно. По някакъв странен начин приличаше на раздяла и по същия начин дразнеше и без това обтегнатите ми нерви. Когато приключихме, двете седнахме на голите матраци, чиито пружини скърцаха под нас. Точно това нямаше да ми липсва.