— Имаш ли вести от Хийт — попитах аз в желанието да наруша мълчанието и да намаля напрежението между нас.
Тя повдигна вежди и кимна. Прекрасно, значи сега щяхме да си мълчим!
— И какво?
— Какво „какво“ — тросна се тя. Като че изобщо те е грижа, Ерика.
— Слушай, съжалявам. Хвана ме в неподходящ момент, а аз само — по лицето ми се плъзна сълза и аз веднага я избърсах. — Иска ми се да не се налагаше да заминаваш, но искам да знаеш, че разбирам защо го правиш. Аз…
Тя прекоси разстоянието помежду ни и здраво ме прегърна.
— Искам да бъдеш щастлива и знам, че ще бъдеш — прошепнах аз.
Тя се отдръпна и обхвана лицето ми. — Ерика, ти си най-добрата ми приятелка. Няколкостотин километра няма да променят това. Изобщо не си мисли, че не можеш да управляваш този бизнес и без мен. Той е твоя рожба. Сега вече нищо не може да те спре.
— Звучиш така, все едно мислиш, че ще бъде лесно.
— Ти направи нещата да изглеждат лесни още от първия ден. Нямам представа как успяхме, но знам, че би било невъзможно без твоето ръководство.
Искаше ми се да ѝ вярвам, но сега, когато заминаването ѝ стана реалност, остро усетих тежестта на своите отговорности. За щастие, разполагах с повече време, за да се справям с тях, но започвах да поставям под въпрос решението си да остана в Бостън, когато, както по всичко изглеждаше всеки, който значеше нещо за мен, заминаваше.
Рано на следния ден Фиона ме пресрещна на входа, отново безукорно елегантна в пъстра лятна рокля.
— Честито! — тя се усмихна и бързо ме прегърна.
— Благодаря че ми намери такова изключително място.
— За теб — винаги.
Когато видя комбито, което ме бе довело, усмивката ѝ помръкна. Брад излезе от колата и застана до мен на пътеката пред къщата. Брад беше приятел на мой приятел. Не го познавах добре, но той бе достатъчно мил и определено прекарваше известно време във фитнеса, така че не се чувствах неудобно да го помоля да качи разтегателния диван един етаж до новия ми апартамент.
Той стори това с вещина и грация, без да остави драскотина по снежнобялата стена на стълбището. Фиона изглеждаше нервна, когато ми подаде ключа, за да отворя вратата. След като го направих, Брад прекоси прага и се насочи към стаята, която щеше да ми бъде спалня. Преди да успея да го последвам, някой заслиза по стълбите.
О, съсед! Помислих възбудено аз, преди да видя как проклетият Блейк Ландън се появява зад завоя на площадката и се изправя пред мен с разтапяща сърцето усмивка.
— Какво правиш тук? — гласът ми бе по-паникьосан, отколкото ми се искаше. Бях прекарала три изпълнени с угризения дни, уверена, че най-после съм се отървала от него и в същото време се питах защо толкова упорито отхвърлям най-добрия секс в живота си.
— Живея тук.
Прехвърлих поглед към Фиона, която видимо се смути, което показа, че през цялото време е била в играта.
— Съжалявам — каза тя, преди да се обърне и да ни остави.
— Значи живееш тук — това не беше въпрос, а по-скоро потвърждение на най-лошия сценарий.
— Всъщност, сградата е моя, но също и живея тук.
Скръстих ръце и започнах да потропвам с крак. Как бих могла най-добре да изразя с думи силния гняв, който изпитвах към този убийствено сексапилен мъж, който непрекъснато ми се бъркаше в работата?
— Изглеждаш ядосана. Мога ли да помогна с нещо?
Видът му бе леко нерешителен, което беше умно от негова страна, защото вече обмислях възможността да приложа физическа сила в защита на аргументите си. В неговия случай думите бяха чиста загуба на време.
— Като начало, можеш да престанеш да се месиш в скапания ми живот, Блейк. — мушнах го с пръст в твърдия като камък корем. — Нима мислиш, че е нормално да нахлуваш по такъв начин и за свое удобство да ме насадиш в долния апартамент?
— За момиче от Харвард имаш доста цветист език.
— Престани с дивотиите Блейк.
— Наистина ли искаш да живееш в някоя долнопробна дупка?
— Изобщо не разбираш за какво става дума.
Вбесена се обърнах и влязох в апартамента, като затръшнах вратата след себе си. Той влезе след мен и се озова лице в лице с Брад, който изглеждаше, меко казано, изненадан. Блейк бе по-слаб и не толкова як, но пък малко по-висок от Брад. Широко отворените очи на Блейк се присвиха, а отпуснатите покрай тялото му ръце се свиха в юмруци.