След като всичко бе готово, приготвих две чинии и Блейк ги отнесе в трапезарията. Седнахме на голямата селска маса от състарено дърво, красива и скъпа мебел. Очевидно бях започнала да свиквам с най-хубавото в присъствието на Блейк.
Започнахме мълчаливо да ровим в чиниите си.
— Харесва ми — кимна той и нави още малко паста на вилицата си.
— Благодаря. Добрата новина е, че това, което остане, е още по-вкусно на следващия ден.
— Как е възможно остатъците да станат по-вкусни?
— Пастата попива всички сокове от мидите. Божествено е.
Той изръмжа одобрително, докато поглъщаше поредната хапка.
Усмихнах се, доволна и може би леко възгордяна.
— Готова ли си за срещата си с Макс? — попита той. — Чинията му бе почти празна, докато аз едва бях хапнала от моята.
— Не съвсем. Бях заета с преместването и се оправях с последиците. Обаче тази седмица смятам да се заема с детайлите.
— Той ще те пита за конверсионните статистически данни.
— Добре — кимнах аз и наум си отбелязах да поработя върху това.
— И ще ти трябва конкретна разбивка на разходите сега, както и прогнозните след финансирането. Сега, когато Али е вън от играта, а твоите лични разходи се промениха, трябва да помислиш каква ще бъде финансовата картина, след като получиш парите.
— Добре, благодаря.
— Имаш ли някакви статистически данни за маркетинга, който сте направили? Какво е дало резултат и какво не?
— Хм, малко — казах аз. — Имам аналитични справки, но не съм ги преглеждала от известно време.
Той се наклони напред и облегна лакът на масата. — Какво ще правиш утре?
— Както изглежда, ще си пиша домашното.
— Защо не се отбиеш в офиса ми — ще ти помогна да развиеш някои въпроси. Ще получиш по-бързо финансиране, ако успееш да отговориш от раз. В противен случай ще последват нови срещи. Трябва да отговориш само на няколко въпроса, за да сключиш сделка, но трябва да бъдеш изчерпателна.
Ако изобщо имаше някой, който можеше да ме помогне, това бе Блейк. Да го отблъсна щеше да бъде не само грубо, но и откровено глупаво. И все пак бях скептична към по-нататъшното му участие в моите работи, не че той ми оставяше място за избор.
— Това не е ли конфликт на интереси? — попитах аз, като се опитвах да намеря легитимна причина да откажа помощта му. Не ми бе приятно, че се нуждая от него точно сега.
— Не, Ерика. Вече ти казах, че няма да инвестирам в проекта ти.
— Оценявам предложението ти, Блейк. Наистина, но не искам да ти създавам грижи.
— Няма. Офисът ми е точно срещу часовниковата кула. — Той извади визитна картичка от портфейла си. — Да се срещнем там след обяд и ще прегледаме заедно цифрите. — Вдигна празната си чиния и се насочи към кухнята.
— Кога последно си се хранил? — попитах, когато той се върна с пълна чиния и запотена бутилка бира.
— Луд съм по домашната храна — ухили се и отпи направо от бутилката. — Какво ще приготвиш утре вечер? Само ми кажи и ще заредя кухнята.
Завъртях очи. — Досега не бях разбрала, че трябва да допълвам наема си с готварски услуги.
— Мисля, че с радост ще те оставя да живееш тук без наем, ако ме храниш така всяка вечер.
— Звучи съблазнително — пошегувах се аз, въпреки че никога не бих се съгласила. Блейк очевидно бе положил извънредни усилия, за да ме настани тук в своята сграда, да бъда на негово разположение, когато му хрумне. Да включи в сделката и изисканата кухня, бе нещо неочаквано. Въпреки че вероятно бе възможно да го отклоня от секса с помощта на храната. Планът изглеждаше добър, но аз имах още по-добър.
Глава осма
След вечеря разчистихме масата и се настанихме един до друг на канапето срещу еркерния прозорец, почти както във Вегас. Категорично решена вечерта да завърши по съвсем различен начин, не много деликатно се отдръпнах на няколко сантиметра от него, за да понеса по-лесно физическото му присъствие.
— Къде си се научила да готвиш така? — попита Блейк.
Забавих се с отговора, за да обмисля каква част от личния си живот бих искала да споделя. Разговорът за майка ми неизбежно повдигаше темата за тайнствения ми баща, понятие, което хората трудно разбираха. Фактът, че не знаех самоличността му, предизвикваше различни реакции, в диапазона от шок, до порицание и жалост. Въпреки опасенията ми да се доверя на Блейк, като избягвах въпросите, само отлагах часа на истината. Несъмнено той щеше да настоява и малко по малко щеше да я изтръгне от мен.