Въздъхнах и пристъпих към него. — Предполагам, ще видим. — Бързо го целунах по бузата и си отидох, преди да се навия да остана.
Върнах се обратно в апартамента си, който бе прекалено осветен и гол в сравнение с този на Блейк. Това бе новият ми дом, но трябваше да мине доста време, преди да почувствам това място наистина мое. Погледнах планината от чанти и кутии, които трябваше да подредя преди утре да седна да работя. Тогава се сетих нещо.
Грабнах телефона си и натиснах номера на Сид. Той вдигна на втория сигнал.
— Какво се е случило? — каза той
— Няколко неща. Али си намери работа в Ню Йорк.
— Много яко — каза той без особено вълнение.
— Второ, човек от „Енджълком“ ме подготвя за следващата ми среща в Макс, което звучи обещаващо за финансирането.
— Супер.
— И накрая, къде ще отидеш, когато затворят общежитието?
— Мислех да отседна при приятели в града, докато се появи нещо.
— Имам свободна стая в новия си апартамент и мога да си позволя компания. Това интересува ли те?
Той замълча за момент. — Сигурна ли си?
— Да, определено.
— Добре тогава, звучи добре.
Усмихнах се и му продиктувах адреса, преди да затворим.
Надписът Ландън Груп бе изписан с дебели черни букви върху двойната врата от матирано стъкло. Прекрачих прага и попаднах в дълго помещение с редици работни боксове, оборудвани с високи технологии. Забелязах Блейк, облегнат на рамката на прозореца да разговаря с млад мъж, на чийто врат висяха слушалки. По бюрото бяха разхвърляни сувенири от култовата поредица „Стар Трек“, На Сид щеше да му хареса тук, помислих си аз. Блейк вдигна поглед и промърмори нещо, преди да прекоси помещението и да дойде при мен.
— Здрасти. Той ми хвърли ослепителна палава усмивка, преди да ме хване за ръка, за да ме поведе по широката централна пътека до някакъв затворен кабинет в далечния край на помещението.
Този жест ме завари неподготвена, но за мое учудване всички изглеждаха напълно съсредоточени в работата си, като че извън данните, с които се захранваха компютрите не съществуваше друг живот. Освен това бях облечена напълно неподходящо. С бяла права пола и черна риза без ръкави, с официални черни обувки с високи токове. Набивах се на очи сред морето от тениски, суичъри и шарени ризи. Очевидно имаше още много какво да уча за офис културата на високите технологии. Пред вратата на онова, което смятах, че е личния кабинет на Блейк, дребничка пънкарка седеше зад ъглово бюро, втренчила поглед в екрана на компютъра. Вдигна очи, когато приближихме.
— Ерика, това е Кеди.
Тя скочи и стисна ръката ми. Кеди беше облечена също толкова свободно, както и останалите, с джинси и обикновена бяла тениска. Лявата ѝ ръка бе изцяло покрита с цветни татуировки, които се обединяваха в голямо произведение на бодиарта, но най-много се набиваше в очи изрусеният петльов гребен на косата ѝ с ярко розови върхове. Ушите ѝ бяха украсени с блестящи метални капси в унисон с шиповете на колана ѝ.
— Здрасти, Ерика. Радвам се да се запознаем. — Тя пое ръката ми и красива усмивка озари сивите ѝ очи. Дори с всичките тези украшения тя бе много привлекателна.
— И аз.
— Ерика, Кеди е мой личен асистент. Също така е и твоя съседка.
Стрелнах го е поглед. Не бях разбрала, че има съквартирантка.
— Живея на етажа под теб. Мисля, че непрекъснато се разминаваме и не успяваме на се срещнем — каза тя.
Въздъхнах с облекчение, учудена от собствената си реакция. — Така ли, добре.
Какво ставаше, по дяволите? Не би трябвало да ми пука дали има съквартирант. В крайна сметка, и аз щях да си имам.
— Потърси ме, в случай че имаш някакви въпроси за апартамента или за квартала. Аз съм нещо като неофициален мениджър на тази недвижимост на Блейк.
— Добре, благодаря.
Тя леко ми махна, докато Блейк ме въвеждаше в кабинета си, като затвори вратата зад нас.
Кабинетът повече приличаше на онова, което очаквах от апартамента му, но все пак ме впечатли. Три огромни монитора заемаха едното от двете бюра. На първите два екрана се виждаха редици от кодове, а на третия — таблици. Твърдението на Хийт, че Блейк върши цялата работа изглежда бе вярно. Дори аз не бях сигурна дали бих могла да нося едновременно толкова много дини под една мишница.
В другия край на кабинета на стената висеше огромен телевизионен екран, свързан както изглеждаше с всяка възможна конзола за видео игри, която човек можеше да си представи. Той ме отведе до широка заседателна маса от матово стъкло срещу стъклена дъска за писане.