— Съвсем в стил Мисията невъзможна, — казах аз като тайно се надявах да намеря повод да пиша върху нея. Може би бих могла да очертая границите, които трябва да съществуват в нашата връзка.
Той се засмя и седна на масата до мен. — Добре, покажи ми какво носиш.
Превключих, бизнес разумът ми надделя, като пренареди приоритетите и вниманието ми през следващите два часа, докато се трудехме старателно и чертаехме план за втория етап на презентацията ми пред Макс. Разисквахме цифрите, а аз обясних повече за бизнеса. Водех си бележки, като набелязвах точките, които щях да разработя вечерта в апартамента си, като се опитвах да не се разсейвам от близостта му.
Дори при тези обстоятелства не можех да спра да си припомням, че двамата с Блейк бяхме прекарали съвместна нощ на необуздана страст. Именно по тази причина хората избягваха афери на работното място. Когато не го гледах, можех да претендирам, че не съм непоносимо силно привлечена от него, но трябваше да положа съзнателно усилие.
— Заслужих ли си вече вечерята? — той се бе облегнал назад на стола, пъхнал молив зад ухото си, с дяволита усмивка на лицето, което просто не беше честно. Жените трябваше толкова много да се стараят, за да постигнат „естествената красота“, докато Блейк караше сърцето ми да тупти само с една уместна усмивка и с чифт износени джинси.
— Винаги ли ходиш на работа с тениска? — попитах аз, като пренебрегнах въпроса му.
— Обикновено — вдигна рамене той.
— Обаче в казиното беше с костюм?
— Не бях на работа.
— Имаш доста изкривена представа за дрескод, Блейк.
Наведох се отново над бележките си, въпреки че напълно бях загубила нишката на мисълта си. Образът му в онзи сив костюм, облегнат на вратата на хотелската ми стая, продължаваше да замъглява съзнанието ми. Трябва по-често да носи костюми, помислих аз. Не, не трябва. Поклатих глава над бележките си, благодарна, че Блейк не може да проследи вътрешния ми диалог.
— Ако се появя с костюм на това място, ще стане метеж. В края на краищата, трябва да си пазя репутацията.
Сид щеше да умре, ако му се наложеше да облече костюм, така че може би имаше право.
Прекарахме остатъка от следобеда в кабинета на Блейк. Аз усъвършенствах презентацията си, докато той тракаше по клавиатурата и свещенодействаше на трите си монитора. Бях постигнала значителен напредък и се чувствах уверена, че ще мога да задоволя всички въпроси на Макс към мен при втората ни среща, както и да запълня празнотите, оставени след краткото ми изслушване преди това. Затворих лаптопа си и се изправих да си вървя, а Блейк се завъртя на стола си.
— Какъв е планът? — попита той.
Погледна ме с хищна усмивка, която въобще не изглеждаше невинна.
— Не съм ти личен готвач. Разбираш, нали?
— Може би е възможно да преговаряме. — Той се изправи и се облегна на бюрото пред мен. — Какво мога да направя за теб?
Потръпнах от дрезгавите нотки в гласа му. Защо трябваше да бъде толкова престъпно сексапилен? Може би можехме да прескочим вечерята и да се захванем направо с десерта. Шоколадов мус звучеше добре. В съзнанието ми изникна картината как изблизвам шоколадов мус от твърдия му като скала стомах. Всяка прекрасна извивка… по целия път надолу. О, Господи. Облизах пресъхналите си устни. Последния и единствен път, когато го имах гол не разполагах с достатъчно време да се насладя на тялото му.
— Имаш ли нещо предвид, Ерика? — Блейк се откъсна от бюрото и се приближи крадешком.
Бях достигнала предела на времето, което безопасно можех да прекарам насаме е него. Присъствието му действаше като наркотик. Прехапах устни, докато фантазирах как той влиза в ролята на моето живо, дишащо десертно блюдо.
Стегни се, Ерика.
Отърсих се от мечтателното си състояние и се изправих. — Луксозната ти кола наблизо ли е?
— Наблизо. И не, няма да ти дам да я караш — пошегува се той.
— Трябва да купя някои неща за апартамента. Закарай ме с колата и довечера ще ти приготвя пиле с пармезан.
— Тръгваме веднага щом се приготвиш.
Прекарахме следващия час в голям универсален магазин и трупахме в количката кухненски уреди, хавлиени кърпи и чаршафи. Взех най-евтиния спален комплект, който успях да намеря в цвят, който харесвах, обаче Блейк мълчаливо го върна и го замести с три пъти по-скъп.
— Не ме бие парата, да знаеш.
Ъгълчетата на устните му се извиха. — Аз ще ти ги купя. И ти обещавам, че после ще ми благодариш.
Не обръщах внимание на пламъка, който се разгаряше в мен от всичко, което това обещание криеше. И все пак престанах да споря по въпроса, след като разчитах на него за транспорта.