На касата бях толкова заета да подреждам пакетите в препълнената количка, че забелязах как Блейк прокарва кредитната си карта едва когато вече стана късно.
— Какво по дяволите правиш, Блейк? — възпротивих се аз.
— Наречи го подарък за новия дом.
— В никакъв случай. Ставаш смешен.
— Това е най-малкото, което мога да направя. Обективно погледнато, аз те принудих да живееш в съседство с мен.
— Под теб — поправих го аз.
— Ето, така те искам — промълви той, а очите му потъмняха.
Тези незначителни думи ме лишиха от дар слово и аз пламнах от глава до пети. Ръцете ми леко трепереха, докато напъхвах касовата бележка в чантата си.
Блейк настоя да го изчакам в колата, докато той товареше пликовете. Пътувахме обратно към апартамента в относително мълчание. Зяпах екрана между нас и си припомнях телефонното обаждане, на което бях станала свидетел последния път, когато се возих с него.
— И така, коя е София? — попитах аз. Опитвах се да говоря безразлично, докато гледах през прозореца прелитащите покрай нас сгради.
— Тя е собственик на компания, в която инвестирам — каза той. — Защо питаш?
— От любопитство.
Повдигнах рамене и видях нашата сграда. До този момент Блейк не ме бе излъгал грубо за нищо, но имаше склонност да ме подвежда. Засега реших да му вярвам и изтласках тази тема от съзнанието си.
Блейк качи всичко вместо мен. Катереше стъпалата, понесъл по десет торби във всяка ръка, докато аз бързах да отключа вратата.
Точно когато започнахме да подреждаме нещата, се появи Сид. Блейк веднага се изправи и престана да сгъва кърпи, което правеше напълно погрешно, но не ми даваше сърце да му го кажа.
— Здрасти, Сид. Това е Блейк. Блейк, нали си спомняш, че ти говорех за Сид, който разработи сайта.
Блейк видимо се отпусна и челюстта му спря да потрепва. Какво го бе прихванало да проявява претенции в моя апартамент? Сид лесно се ядосваше, а последното нещо, което исках бе Блейк да го накара да се чувства неудобно още от първия ден.
— Разбира се — каза той и се приближи, за да се здрависа със Сид. — Радвам се да се запознаем.
Сид стърчеше над него, обаче в диаметър ръцете му бяха наполовина на тези на Блейк. Двамата бяха напълно различни, както физически, така и по темперамент.
— И аз. А ти кой си?
— Съсед на Ерика — отвърна бързо Блейк.
Прониза ме тръпка на разочарование. Какво очаквах да каже?
— Предполагам, че в такъв случай си и мой съсед — Сид свали огромната си туристическа раница.
Стегнатата челюст на Блейк ме накара да поставя под въпрос великия си план.
— Чудесно — каза той.
Бързо се доближих с надеждата да неутрализирам ситуацията, в която Сид нямаше никаква представа, че се е озовал.
— Да, Сид ще живее тук, докато измислим финансовата страна. Общежитието затвори тази седмица, нали знаеш.
— Да — каза Блейк като прекара ръка през косите си.
По-късно щях да кажа на Сид каква е връзката на Блейк с „Енджълком“. Междувременно трябваше да подредя кухнята, да сготвя яденето и да играя ролята на домакиня на една напрегната вечеря.
Показах на Сид неговата стая. Разполагах само с надуваем матрак и завивки, което трябваше да свърши работа, докато се сдобием с някакви истински мебели. Това изглежда не му направи особено впечатление, така че се върнах в кухнята и започнах да приготвям яденето. Преди да се усетя, Блейк се озова зад мен. Завъртя ме към себе си.
— Не ми каза нищо за съквартиранта.
Гласът му бе нисък и достатъчно сериозен, за да накара сърцето ми учестено да бие. Сърдеше ли се? Не можех да разбера, но се чувствах като дете, което се готви да излезе в междучасие.
Разбира се, прибързано поканих Сид да ми стане съквартирант. Познавах начина му на живот, обикновено върху купчина опаковки от готова храна и това леко ме тревожеше. Но в действителност така или иначе все още не бях готова да живея сама и можех да използвам присъствието му, за да отклонявам напъните на Блейк, въпреки че за момента изглежда това не се случваше.
Тежко преглътнах, преди да отговоря: — Не може да се каже, че и ти си напълно последователен към мен, Блейк. Не знам какво очакваш.
— Това е усложнение. Предполагам, че ще трябва да го преодолеем.
— Така ли?
— Просто ще прекарваме повечето време горе, това е всичко.
Той се вмъкна между краката ми и вдигна коляното ми на бедрото си с едно-единствено плавно движение. Въздухът излезе от гърдите ми и аз сграбчих ръба на плота, към който той ме бе притиснал. Горещо ме целуна по врата, преди да захапе мидата на ухото ми.