Задъхах се и се сковах. Като стиснах силно очи, започнах да си преповтарям всички причини да не отстъпвам пред него. Между нас с Блейк имаше разделителна линия. От една страна аз го желаех отчаяно, обаче по някакъв начин успявах да събера достатъчно воля, за да му откажа. От друга страна обаче, изцяло бях в неговата власт, безсилна пред решимостта му да ме притежава.
Ръцете му се мушнаха под блузата ми и започнаха да галят голия ми гръб и този допир ме изстреля в небесата. Втвърдените ми зърна докосваха гърдите му, докато се притисках към него.
— Искам те, Ерика. Тази нощ. — Той притисна към мен доказателството за своето желание
Устата му се впи в моята, преди да успея да кажа не, като помиташе всяка мисъл да го отблъсна. Целуваше ме силно и дълбоко, лижеше и смучеше с настойчивост, която напълно споделях. Накрая освободих ръцете си и с пръсти загребах косите му, като го притисках още по-силно. Той отстъпи назад, за да си поеме дъх, и аз го сграбчих в желанието си да го върна отново при мен.
Намирахме се в това положение — Блейк, пъхнал ръце под полата ми и двамата тръпнещи от страст един към друг, когато Сид излезе от спалнята си и спря насред дневната.
Замръзнах, ужасена, че ме хващат на калъп. Сид беше извън полезрението на Блейк, който бавно се отдръпна. Леко ми се усмихна, като ми даде да разбера, че нашето малко шоу бе протекло изцяло според неговите планове. Пооправи облеклото си, преди да се обърне и да започне да върши нещо на кухненския остров.
Разстроена от желанието си и от някакво ново раздразнение, насочих емоциите си към храната, без да обръщам внимание на молбите на Блейк за помощ. Очевидно двамата играехме някаква игра, но аз вече започвах да се уморявам от нея. Единственият подход, който можех да възприема бе да не му обръщам внимание, да не му давам онова, което и двамата искахме, въпреки че бях готова да се пръсна от сексуална незадоволеност. Ако успеех в това начинание, може би той щеше да разбере, че не съм някой, с когото може да си играе.
Криво-ляво успяхме да се справим с вечерята. Аз се хранех на кухненския плот. Сид и Блейк лакомо унищожаваха пилето с пармезан на майка ми, седнали редом на бара. В някакъв момент щяхме да имаме нужда от истински мебели. Да се намерят мебели, достойни за това пространство, а в същото време в рамките на бюджета ми щеше да бъде предизвикателство, но не бе нещо невъзможно. Реших да пообиколя магазините на сутринта, след като приключех с бележките си за презентацията.
Сега повече от всякога имах нужда да почувствам това място като дом, убежище далеч от останалия свят. Точно сега апартаментът бе празен и странен. След като Али бе излязла от живота ми, а мисията на Блейк бе да преобърне моя свят, имах чувството, че се клатушкам опасно, готова да се вкопча във всяка привидност на нормалност.
Блейк сигурно бе забелязал моята отчужденост, защото след като разчистихме ми съобщи, че си отива. Изпратих го до вратата, а Сид изчезна тъкмо навреме.
— Добре ли си? — очите на Блейк, неотдавна замъглени от похот, сега бяха изпълнени със загриженост.
— Добре съм, само съм малко уморена. Денят бе дълъг.
Това бе истина само наполовина, но нямах достатъчно сили да я изкажа и да се разправям с него.
— Искаш ли да те закарам до офиса утре?
— Не, благодаря. Предпочитам да приключа нещата тук. Трябва да направя някои покупки.
Той кимна и когато се приведе за целувка, обърнах глава и едва успях да избегна устните му. Затворих очи. Въпреки че смятах, че трябва да направя нещо, се боях от погледа му. Когато отново ги отворих, той бе изчезнал нагоре по стълбите.
Затворих вратата и се облегнах на нея. Скрих лице в шепите си. Как по дяволите се бях озовала в такава каша?
Глава девета
Прекарах сутринта в пазаруване по интернет и купих мебели за спалня е идеята да подаря разтегателния диван на Сид. Поръчах също малка маса за трапезария в комплект с подходящи столове и някакви други дреболии. Прегледах обявите и намерих прилично канапе втора употреба, която собственикът бе готов да достави срещу няколко долара повече. Сид вече бе пренесъл телевизора и системите си за игри, които се намираха в иначе празната дневна.
Този апартамент може би бе най-близкото нещо до истински дом, което някога бях имала, след като майка ми почина. Разбира се сега го споделях със Сид, но кой знае колко щеше да продължи това? Вкопчих се в мисълта, че това е дом, моя дом, като влагах нов смисъл в тази поредна глава от живота ми, изпълнена с толкова много неизвестни.