— Изглежда атакуват лога със съобщения и бомбардират сървъра със сърчове, така че хоста ни е изключил — каза Сид.
— Май става дума за скидита — чу се гласът на Блейк.
— Какво значи скиди? — попитам почти шепнешком, тъй като не исках да остана единствената в неведение. Трябваше да разбера.
— Хакери аматьори с прекалено много свободно време — отвърна Сид.
— О!
В сравнение с умелите хакери на пълен работен ден? Според мен, хакерът си беше хакер. Враг, който застрашаваше бизнеса ми. Надявах се Сид и Блейк да успеят бързо да разработят защитен план.
— Имате ли допълнителен сървър? — попита Блейк.
— Очевидно — сухо отвърна Сид.
— Включи го и нека видим колко жилави ще се окажат. Можеш ли да ми дадеш парола за достъп до сървъра?
Сид ме погледна въпросително и аз кимнах.
— Сега ще ти я пратя.
— Мога да инсталирам ай пи защита, ако искаш да работиш върху отстраняването на поразените места — каза Блейк.
— Много добре.
— Трябва ли да се обадя на провайдъра?
— Не, ще рестартирам сървъра и ще се появим отново след няколко минути.
Поех дълбоко въздух. — Имаш ли нужда от мен?
Сид се извърна и погледна торбата е консервените кутии, която държах. Извадих една и му я подадох, а останалите сложих в хладилника, като се чувствах донякъде безполезна.
Извадих лаптопа си на кухненския остров и започнах да рестартирам уебсайта, докато той отново се отвори, а в същото време Сид и Блейк продължаваха да водят неразбираемия си технологичен разговор в другата стая.
Фактът, че бяхме нападнати от хакери ме тревожеше, особено при положение, че се надявах да приключа сделката с Макс в рамките на няколко седмици. Блейк и Сид не изглеждаха особено загрижени за естеството на заплахата, но аз изпитвах някакво безпокойство. Защо бяхме нападнати така внезапно? Кой мразеше модата толкова много, дотам, че да ни извади от мрежата? Щом приключехме с тази дребна неприятност, се надявах да получа повече отговори от Сид.
Прекарах останалата част на деня като преглеждах сайта и отварях кодовете, които Сид ми подаваше. Изядохме вчерашните остатъци от храна и прегледахме статистическите данни, които щях да изложа на сутринта. Нощта напредваше, а нямах никаква вест от Блейк. Най-малкото очаквах да дойде да нападне хладилника. В последна сметка бяхме се виждали всеки ден, откакто се преместих, и той като че ставаше все по-зависим от моята италианска кухня.
Погледнах към улицата и потърсих колата му. Като не я видях, помислих да му напиша съобщение, но какво щях да му кажа? Липсваше ми, но нямаше да споделя точно това с него.
Подраних с няколко минути за срещата в „Енджълком“. Влязох в приемната и същата старомодно облечена брюнетка ми се усмихна скъпернически и ме поведе по коридора към личния кабинет на Макс. Както в конферентната зала и тук едната стена бе остъклена, с изглед към пристанището и северните очертания на града. Облечен в безукорен черен костюм, Макс преглеждаше някакви документи на бюрото си. Когато ме видя се изправи и го заобиколи, за да се здрависа с мен и ме целуна възпитано по бузата.
— Ерика, изглеждаш прекрасно.
— Благодаря. — Не знаех какво да добавя и смутено пригладих косата си, пристегната на опашка. Опитвах се да се отнасям с безразличие към новото ниво на близост, което Макс ми демонстрираше. Поведе ме към малката кръгла масичка в кабинета си.
Обсипа ме с всички правилни въпроси, онези, които благодарение на Блейк очаквах да ми зададе. Отговорих професионално, като очертах точна и както се надявах, примамлива картина на начинанието. След около час той замълча и ме погледна.
— Какво? — Това ли бе краят на срещата? Стомахът ми се сви от нерви.
— Много съм впечатлен, Ерика. Покри всички бази. Наистина не мога да измисля повече въпроси.
Щракнах нервно химикалката си. По-добре бе да призная участието на Блейк сега, отколкото Макс да го чуе впоследствие от другаде. — Всъщност Блейк много ми помогна, наистина. Той поработи върху доста неща заедно с мен, така че ми се струва, че заслугата не е само моя.
Той направи пауза, мълчаливо взрян в мен. — Вярно ли е това?
— Сега разбирам защо бизнесът му върви толкова добре. Много е задълбочен.
Макс смръщи вежди. — Не е толкова съвършен, колкото може би си мислиш.
— Е, никой не е.
— Съгласен съм, обаче Блейк трябва да се радва, че не гние в затвора. Всеки негов успех се дължи на възможностите, които му даде баща ми. Добре би било да не забравя това.
При тази информация ме обзе нова тревога. Каква неприятност би могла да вкара Блейк в затвора? Мислено прехвърлях различни възможности. Очевидно, отношенията между двамата имаха история, а Блейк, което не беше за чудене, ме бе държал в неведение, въпреки всичките ни разговори за инвестирането с Макс.