Винаги бях мислила, че Макс е приятел, колега на Блейк. След като между тях имаше някакъв конфликт, защо бяха заедно в управителния съвет на компанията?
— Обаче в този случай изпусна шанса си, предполагам. — Той смени тона и стана отново предишния спокоен, очарователен Макс.
Тази трансформация ме стресна, но се опитах да не ѝ обръщам внимание.
— Вярно е — казах аз. Вероятно се обърквах от активния интерес на Блейк не само към мен, но и към компанията ми, особено след първоначалния унищожителен разбор и отказ.
— Нека го направим, Ерика — каза рязко Макс. — Мисля, че в това има истински потенциал и ще се радвам да съм част от него.
Кълбото нерви в стомаха ми се разплете, пометено чувство на облекчение и щастие.
— Чудесно. Какво следва оттук нататък?
— Аз ще се заема с оформянето на документацията. Има правни моменти, които трябва да разгледаме заедно, обаче до една или две седмици ще мога да представя за обсъждане окончателния вариант. Да се надяваме, че ще можем да стартираме бързо. Ако нещата се забавят, мога да уредя да получите оборотни средства, така че твоите хора да не се притесняват за парите.
Усмихнах се широко. — Звучи чудесно. Ще постъпя както кажеш.
— Прекрасно. Работи по същия начин, а аз ще те потърся.
Двамата се изправихме, стиснахме си ръцете и аз излязох от сградата, обзета от желание да се кача на покрива и да изкрещя добрата новина. Успяхме! Цялата работа, стресът и жонглирането с различни задачи. Господи, различните задачи. Да съм в състояние да завърша училище и да не се откажа от „Клозпен“ като страничен проект само по себе си бе цяло чудо. Извадих телефона си и прегледах номерата, преди да реша на кого да се обадя.
Едно име изпъкваше сред останалите.
Бях сурова с Блейк. Но дали всичко щеше да мине толкова гладко без неговата помощ? Обадих му се и се включи гласовата поща.
— Здравей Блейк. Просто исках да кажа първо на теб, че Макс одобри сделката. Ще подготви документите другата седмица. Така че, чудесна новина. Благодаря ти. За всичко.
Затворих и набрах номера на Али, но обаждането и тук се прехвърли на гласова поща. Проверих колко е часа. Почти единадесет преди обяд и не можех да превъзмогна чувството, че Хийт влияе твърде нездравословно на най-добрата ми приятелка. Имаше нещо сбъркано в него, но трябваше да разбера какво е то, преди да започна да го съдя. Междувременно, щях да намеря начин скоро да я посетя.
Смених токчетата си е ниски обувки и поех пеша към къщи, за да се натоваря физически и да се възползвам от топлата утрин, която с всеки час ставаше все по-гореща. Най-после лятото бе настъпило.
През цялата следваща сутрин в апартамента цареше тишина. Може би това съжителство със Сид в последна сметка щеше да се окаже успешно. Ние живеехме по съвсем различен график, поради което през повечето време имах чувството, че съм сама в апартамента.
Съставих организационна карта за позиции, които може би щяхме да запълним в следващите шест месеца. Маркетинг директорът бе приоритет. Да изляза от черупката си и да създавам контакти бе важно нещо, което възнамерявах да продължа да правя, но трябваше също да поддържам сайта и да контролирам всички операции. Не можех да се занимавам с привличането на платени потребители, контролирането на бюджета, поддръжката на сайта, а сега и с периодичния отчет пред Макс. Отпадането на Али от екипа бе загуба, но в града имаше стотици ентусиазирани професионалисти, които чакаха да им се представи такава възможност. Заех се с работа, като описвах задълженията и отговорностите за длъжността, когато получих есемес от Блейк.
„Поздравления. Ще празнуваме на последния етаж на Хъб тази вечер. Бъди готова в седем. “
Съобщението ме озадачи. Защо просто не ми се бе обадил? По някаква причина се държеше на разстояние, но очевидно все още имаше настроение да празнува. В един от най-луксозните ресторанти в града, естествено, обаче след като не го бях виждала известно време се тревожех какво наистина си мисли. Дали се сърдеше задето не му позволих да ме целуне за лека нощ? Нима бе помислил, че се подигравам с него, след като се разтапях в негово присъствие, а след това го отблъсквах?
Ще се видим в седем, отговорих аз.
Вниманието ми моментално се прехвърли от качествата на идеалния маркетинг директор към това какво щях да облека вечерта. Осъзнавах иронията, че именно Блейк, който твърдеше, че връзките отклоняват вниманието от бизнеса, сега се оказа именно такъв фактор. Прерових съдържанието на дрешника, като търсех нещо подходящо за случая. Изпухтях с празни ръце. Липсваше ми Али с нейния моден усет и богат гардероб.