— Благодаря, добре съм и така.
Докато останалите инвеститори влизаха един по един, Макс ме представяше и аз се постарах, доколкото мога, да завържа непринуден разговор, проклинайки наум Али, моята най-добра приятелка, отсъстващ бизнес партньор и бъдещ търговски представител. Тя можеше да бъбри забавно и с консервна кутия, докато моята глава бе пълна с фактите и цифрите, които се готвех да представя, нещо което едва ли щеше да помогне да си приказвам безгрижно с хора, които виждах за пръв път.
Когато всички започнаха да заемат местата си около заседателната маса, аз се настаних отсреща и започнах да подреждам и да преглеждам за пореден път записките си. Погледнах стенния часовник. Разполагах с по-малко от двадесет минути, през които трябваше да убедя тази група непознати, че си заслужава да инвестират в мен.
Разговорите започнаха да стихват, но когато погледнах към Макс, за да ми даде знак да започна, той посочи празния стол в центъра срещу мен.
— Чакаме Ландън.
Ландън?
Вратата се отвори със замах. Милостиви Боже. Дъхът ми секна.
Влезе моят загадъчен познат — висок метър и осемдесет великолепен мъжки екземпляр — напълно различен от костюмираните си колеги. Черният пуловер с остро деколте подчертаваше изваяните му рамене и гърди, а изтърканите джинси идеално пасваха на фигурата му. Настръхнах при мисълта как тези ръце отново ме обгръщат, било то случайно или напротив.
Понесъл огромна чаша айскафе, той се отпусна в стола срещу мен, без да даде вид че осъзнава закъснението си или нарушението на протокола, като ми хвърли ослепителна, многозначителна усмивка. Изглеждаше напълно различен от елегантния професионалист, на когото бях извадила късмет да налетя миналата вечер. Видът му бе неустоимо утринен, тъмно кестенявата му коса стърчеше във всички посоки в очакване на моите пръсти. Прехапах устни в опит да прикрия откровеното си възхищение от физиката на този мъж.
— Това е Блейк Ландън — каза Макс. — Блейк, представям ти Ерика Хатауей. Тя е тук, за да представи своята модна социална мрежа „Клозпен“.
Той замря неподвижно.
— Подходящо име. Ти ли я доведе?
— Да, имаме общ приятел в Харвард.
Блейк кимна и ме стрелна с проницателен поглед, от който веднага се изчервих. Облиза устните си. Този обичаен жест ми въздейства също както вечерта, когато се видяхме за пръв път.
Поех си дълбоко въздух и кръстосах крака, като си давах ясна сметка за усещанията, които той възбужда между тях. Стегни се, Ерика. Кълбото нерви, което преди секунди се бе свило в стомаха ми, избухна в заслепяваща сексуална енергия, от която цялата потръпвах.
Бавно издишах и пригладих реверите на черното си сако, като мислено се проклинах задето си губя ума в най-неподходящия момент. Със заекване започнах презентацията. Обясних предпоставката на уебсайта, след което описах накратко нашите едногодишни усилия за скромен маркетинг и произтеклия от него експоненциален растеж, като отчаяно се стараех да се съсредоточа. Всеки път когато погледът ми срещаше този на Блейк, в мозъка ми ставаше късо съединение.
Накрая той ме прекъсна.
— Кой разработи сайта?
— Моят съдружник, Сид Кумар.
— А къде е той?
— За жалост моите съдружници нямаха възможност да присъстват днес, въпреки че много искаха.
— Значи ти единствена от целия екип в момента си се посветила на проекта?
Повдигна вежда и се облегна небрежно назад, като ми предостави по-добър изглед към торса си. Насилих се да не го зяпам.
— Не, аз… — опитвах се да формулирам честен отговор. — Точно сега се дипломирахме, така че нашата обвързаност през идващите месеци зависи до голяма степен от финансовата стабилност на проекта.
— С други думи, тяхната съпричастност зависи от финансирането.
— Отчасти.
— Ами твоята?
— Не — остро отвърнах аз, като при този намек моментално заех отбранителна позиция. Бях посветила на този проект месеци наред, без да мисля за нищо друго.
— Продължавай — махна с ръка той.
Поех дълбоко дъх и погледнах бележките си, за да вляза отново в релси. — На този етап ние търсим финансова инжекция за маркетинг, за да увеличим ръста и прихода.
— Какъв е процентът на конверсия?
— От посетители, в регистрирани потребители — около двадесет процента.
— Добре, а как стои въпросът с платените потребители? — прекъсна ме той.
— Около пет процента от нашите потребители ъпгрейдват до професионален акаунт.
— Как възнамерявате да подобрите тези показатели?
Потропвах нервно с пръсти по масата, като се опитвах да събера разпилените си мисли. Всеки въпрос, който задаваше, звучеше като предизвикателство или обида и ефективно смазваше всички вдъхващи увереност мисли, с които се бях навивала, докато стигна до тази среща. На ръба на паниката, погледнах към Макс в търсене на някакъв окуражителен знак. Той изглеждаше леко развеселен, което сметнах за точка в полза на мистър Ландън. Останалите местеха безизразно погледи от бележките си към мен, като по никакъв начин не показваха какъвто и да е интерес.