Гол до кръста, Хийт се завлече към кафеварката. Напълни голяма чаша до ръба и я преполови, преди най-накрая да ми кимне.
— Добро утро — каза той, загледан в чашата си.
— Тежка нощ?
— Да — той потри страните си и въздъхна.
— Как се чувстваше Али тази сутрин?
— Добре. Тя… — той направи пауза — Тя се прибра преди мен.
Нещо ставаше.
— Всичко наред ли е? — попитах мило, като внимателно опипвах почвата, тъй като задавах лични въпроси, въпреки че когато ставаше дума за мен, изглежда всички го смятаха за в реда на нещата.
— Да, наистина. Знаеш как е — той сви рамене.
На лицето му се появи уморената машинална усмивка, която бях започнала да наричам глупава. Очевидно се опитваше да омаловажи нещо.
— Обичаш ли я? — изпуснах се аз и сама се учудих от себе си, докато изричах тези думи. Въпросът сам по себе си беше дързък, още повече зададен на човек в такова окаяно състояние.
Стрелна ме с поглед, в който пламтеше някакво чувство, което не можех да определя, без следа от предишната глупава усмивка.
— Очевидно.
Тресна чашата си на плота. В гласа му обаче имаше горчивина. Като че тази констатация му причиняваше болка. Подтикнат от тона му, в мен се задейства защитния механизъм.
— Надявам се. Защото тя е безнадеждно влюбена в теб. Никога не съм я виждала такава.
Челюстта му издайнически трепна. Блейк реагираше по същия начин, когато беше бесен.
— Ако я нараниш, Хийт — вирнах брадичка, готова да направя изявление, обаче кухата ми заплаха се провали безславно, още докато я произнасях. Какво бих могла да му направя? Защитен от брат си милиардер и от начина на живот, който си позволяваше, той беше в безопасност. Да го заплашвам бе повече от тъпо.
— Няма — отвърна той уморено и раздразнено.
Когато срещнах очите му, в тях проблесна болка, преди да се обърне, за да си иде. Привърших закуската си и се оттеглих в банята, за да се преоблека, докато Хийт отиде да поспи и да забрави онова, което толкова много го измъчваше.
Часове по-късно студиото за йога бързо се напълни. Инструкторът не си губеше времето за разгрявка, духовна или физическа. Имах нужда от това. Имах нужда да изгоря калориите от всички упадъчни нюйоркски храни, които бях погълнала, но най-вече имах нужда от просветление, от концентрация. Като че никога нямаше да успея да изчистя съзнанието си от хаоса, който Блейк бе сътворил в мен.
След половин час вече се напъвах да изпълня съвършено позата колело, с извит нагоре торс. Дишах в това неудобно положение. Практиката ми липсваше извънредно много. Трудните движения ме изморяваха, но в същото време ме разбуждаха, всеки мускул се включваше, за да ме поддържа в добра форма. Сред група от дузина или повече ученици, нямах намерение да се предавам.
Сеансът приключи, когато бях на път да се откажа. Лежах отпуснато и мислите ми литнаха към Блейк. Дотук с изпразването на съзнанието. Като посвещение от днешното си занимание му изпратих любов и светлина. Той ужасно ми липсваше. Малко след като сгънах постелката си, телефонът започна да вибрира до мен, безмълвно нахлуване в трудно постигнатото ми състояние на покой. Нетърпеливо го грабнах. Бързо излязох в коридора, за да се усамотя.
— Ерика, обажда се Макс.
— Здравей, как си?
— Чудесно — отвърна той.
— Всичко наред ли е? Искам да кажа със сделката?
— Напълно. Всъщност затова ти се обаждам. Исках да ти кажа, че правните процедури ще отнемат малко повече време, но инак всичко е наред.
Издишах, без да осъзнавам, че бях сдържала дъха си. — Това е прекрасно. Благодаря ти, че ми се обади.
— Няма нищо. Как вървят нещата със сайта?
— Много добре. В момента съм в Ню Йорк и създавам някакви контакти. Наистина всичко върви много добре.
— Прекрасно, това искам да чувам — чувах как някой нещо му говори. — Трябва да вървя Ерика, обаче ще те държа в течение, става ли?
— Чудесно, още веднъж благодаря.
— Доскоро — каза той и затвори.
Бяхме толкова близо до големия удар, усещах вкуса от победата, но въпреки неговите уверения, щях да се притеснявам, докато всичко окончателно не приключеше. Опитвах се да не обръщам внимание на възможните препятствия, обаче съперничеството между Макс и Блейк, за което бях узнала, само експоненциално увеличаваше техния списък.
Тази вечер, докато стоях на края на терасата на покрива на клуба, мек бриз галеше голата ми кожа. Али комично се бе суетяла около мен, преди да излезем заедно. Изрязаната рокля, която накрая избрахме, беше съвсем оскъдна откъм количество плат, но вечерите бяха топли, а клубът долу — още по-топъл.